гмуркам ли 

се

или

се 

давя

http://www.teyadiya.com/2013/11/blog-post.html

като акварелни тонове
в небесната гама
(се) преливат душичките ни
и се сливат
в облаче-
отдавна
отделено от земното
остават ни
още няколко атмосферни пласта
и достигаме целта

"Защото може би затова той да се е отлъчил от тебе за малко време, за да го имаш завинаги"

ако беше песен щеше да е

тишинка

...

Позволи ми да мисля за тебе.

Да се влюбя във тебе.

Отново

да повярвам във тебе.

Бъди ми

и жена, и сестра.

Съществувай!

Неизвестно с кого -

съществувай!

И си спомняй за мене понякога.

(Христо Фотев)

странно е че
навън хората говорят
на български
нали е странно че
не се разбират
дори навън

казах го гласно на ум
и се разплаках с усмивка

изсмуквате ми младостта
вие, които цял живот сте стари

това наше отдалечаване
така приближаващо
края
ми

моля те
накарай ме да остана

Сега толкова се страхувам
че не сторих нищо важно
Не открих неизвестна порода
която да подаря на родителите
Не проучих докрай строежа
на трептенията които произвеждат
стиховете на Збигнев Херберт
Не сложих в ръцете на децата
добри сечива които
ще карат земята да ражда
дървото да свири
Не изгорих от любов никого
освен себе си може би себе си
обичах най-много
Едно куче книги
Успях да загубя приятели
както се губят
останалите пари в джоба или ключ
Както този който е бил най-близо
до теб а после си е вдигнал раницата
и няма никой там

И си казах
Никога не наричай с такива имена приятелите
от които после ще те е страх

И се питах
Какво ни направи така подвластни н любовта
толкова податливи на омразата

Не намерих език да изкажа това

Нищо не свърших както трябва
Дори страданието беше прекомерно


/Силвия Чолева/

Нуждата да си хубав е като нуждата да си здрав. Не за чуждите погледи, а за собственото усещане. Иска ти се в тоя удивителен свят да не бъдеш дисонанс, да не бъдеш мътно петно, а един хубав или поне чист тон. Самата материя , жива и мъртва, се подчинява на строги естетически закони. И най-последното цвете е поразително красиво. И най-простият кристал е построен по съвършен модел на симетрия и изящество. А ти да бъдеш грозен. Едва ли има по-мъчително от това чувство на нарушена хармония със света. Носиш го в кожата си като постоянно дразнение, като шарка. Сред гъвкави потоци, ветрове, стебла, сред свежи бои, звезди и лица ти да бъдеш изключение. Липсата на красота събужда инстинкт да я заместиш с нещо друго, за да възстановиш нарушената хармония със света. Особено гнетяща е нуждата да бъдеш хубав напролет, когато се разпуква красотата. А сега във въздуха виснеше една влажна закана за близка пролет.

/Блага Димитрова/

Най-младите, бягайки от тая брадата скука, изпреварват младостта и сами стават брадати. Още юноши, бързат да познят всички тайни на възрастните. А когато остареят, навярно ще поискат да познят всички трепети на юношите, но ще бъде късно. Сега се събират скришно. Захлопват вратата отвътре с резето, превъртат ключа, да не се промъкне скуката с наставления и забрани. Измислят разни игри да я надхитрят и излъжат. Едно момиче бърза да смъкне скуката от себе си с роклята, стъпква я на мръсния под с боси, още детски нозе. И от едно легло се прехвърля в друго, да избяга от едни груби прегръдки в други, още по-груби. А в тъмното спареното помещение ги стяга за гърлото най-лепкавата и противна скука на света, която вирее само в легло без любов. Няма вече тайна за тях, няма трепет. Преди да са познали огъня, познават охлаждането. Изведнъж всичко е познато, разкрито, развенчано, вкусено. Те са равни на опит на изхабените възрастни. Сърцата им са вече плешиви.

/Блага Димитрова/

така или иначе
все някога ще го прочетеш:
трябва да знаеш
че те обичам

хората, които не рисуват
те имат толкова много време

взаимно оставяме бримки
преминавайки един покрай друг
или дори спокойно седящи
разговарящи по различни теми
раздираме с нокти
броим получените дупчици
вечно тези на другия
следим с интерес посоката на разкъсване
и въпреки че знаем
че можем да намажем краищата
с безцветен лак или
смучещ бонбон
или да се хванем за ръце
не преставаме
да нараняваме по различни начини

вчера
докато краката ми трепереха от  студ
забелязах:
твоите са прясно надрани

http://www.teyadiya.com/2013/04/blog-post_17.html

различният ти живот
в който не присъствам

ако наистина разбираше
нямаше да се съгласиш

къде можем да си поплачем

хората които
най-много обичате
които обичат
други хора

ще ми кажеш ли къде съм

първите светулки това лято
бяха предвестие
за угасване

колкото повече въздух
има помежду ни
толкова повече
се задушавам

http://payload.cargocollective.com/1/2/88505/1163590/03--Your-Name--Robot---Soviet-children-s-book--1979.jpg

тайничка

"От гледна точка на мозъчната дейност, най-важни са човешките длани, след тях стъпалата, а след тях устата"
/копирано от някакъв учебник/

колкото повече се връщам
толкова повече оставам...

това съм аз

представи си
мекото на хляба
гнездо на лястовици
растящ памук
вода от шепа
вековен орех
сянката му
песен от стръкче
между дланите
представи си
най-хубавата песен
най-смирената
без оркестър
и без аплодисменти
а сега представяш ли си
живота
като песен

отключица
заключица

благодаря

имам толкова много свободно време
когато
не те обичам

когато небето погледне
към още заснежените върхове на планините
си мисли че вижда
облаци

преди да замина
 се видяхме с Никчу и той ми зададе наглед обикновен, но всъщност много важен за мен въпрос: къде е домът ми
казах му, че пътувам, за да го открия
и че не се чувствам така, като че да принадлежа на място
в ума ми звучат все думичките му "кротни се"

това ми пътуване беше вероятно най-нехубавото досега (и се надявам да остане такова в класацията; да няма някое, което да го измести)
разбира се.. имаше хубави моменти,
но досега май съм плакала само от красивото по пътуванията, а сега трябваше съвсем незабележимо в тъмното по пътя да избърсвам сълза
и в тия тъмни (буквално и преносно) моменти всъщност се явиха ясни изводи:

в живота ми движението нанякъде (без абсолютно никакво значение от посоките, които така или иначе не умея) винаги е било от особена важност
винаги съм смятала, че осмисля по особен и ценен начин
че пътуването само по себе си е някакъв вид успех
но разбрах нещо много, много важно
и толкова простичко
а именно
домът не е на местата, на които отивам
а е мястото, на което се връщам

и май там е радостта от съществуването на път


преди много време Никчу каза, че осмислям картата на България
пътувайки разбрах, че той е от тия, които осмислят глобуса

и май се кротнах

http://bugubu.tumblr.com/post/49622822315?og=1
(теодора)

може ли да бъдем
аналогови приятели
и когато си общуваме
да се гледаме не в буквите а в
очите
които
през май да отразяват
поле с рапица
и щастлив човек
по къси панталони
и няколко пчели

и дори без стихове
да е поезия


смяташ ли
че е възможно

прозорци за отваряне
но не посредством дръжка
а любов

http://kseniya.carbonmade.com/projects/4602593#7

попаднах и харесах словосъчетанието water sculpture
впечатли ме особено много; най-вероятно заради мимолетността на самото обозначаемо
че се появява и изчезва и породеното от това чувство за нещо специално
мисля, че харесвам неща лесно разрушими
такива, за които е нужна грижа и внимание

сещам се за материята хартия
тя е някъде по средата между описаното и сигурното

"Така започва всичко. С въздишки в недоловимото, пропадане в другостта, преоткриване. А как свършва? Когато ангелите изгубват себе си в нас, ние намираме в тях спасение"

(www.kozmoza.blogspot.com)

- За какво живееш в действителност? - попита тя пак.
- Нима човек знае за какво живее? А ти знаеш ли?
- За мен не е необходимо да зная това. Аз съм само едно отражение. Но ти си друг!
- Ти - отражение?
- Не се отклонявай. Какви са стремежите ти? За какво живееш?
- Вече чувам край ушите си плясъка на тежките криле на еснафското благополучие. Кой знае това в действителност? А ако го узнае, то вече се превръща в лъжа. Аз не искам да се обременявам с такъв товар. Това е всичко. Поне за сега.
- Ти просто не можеш да ми отговориш.
- Не мога - рекох аз. Не мога да ти отговоря тъй, както би ти отговорил един банкер или един пастор. И никога няма да мога. - Целунах влажните й рамене. - Пък и не съм свикнал на подобни въпроси. Дълго време моята единствена мисъл бе да оцелея и това беше толкова трудно, че нямах сили за нищо друго.

/Ерих Мария Ремарк/

мислите ми пак са в търново и по-точно в захарната квартира
във всичката изживяност
в разкошността със сиропирани кроасани
и оцеляването под въпрос през зимата

разхождахме се наскоро с владо около солниците и той разказваше, че едно време живял в онази прочута квартира на зеленка
каза: "беше нещо като у вас"
у нас
толкова правилно

точно сега съжалявам, че тези години не са филм
бих го гледала отново
и пак, и пак
с право казвахме тогава на марин да снима сериал
достатъчно беше да постави камера някъде около онази маса

показах една от малкото снимки от този период на краси
и тя каза, че ще се разплаче
а тя не плаче

мисля, че тогава всички бяхме щастливи
без дори да го осъзнаваме

"Много често почти под самия ми прозорец - кораби. Горди, бели. Обичам да ги посрещам и изпращам. Но понякога, когато се застоят за по-дълго, ме обзема раздразнение.
Каква полза, че си тук, корабе, като не мога да се възползвам. Само ми скриваш хоризонта."
/Керана Ангелова/

и с теб е така-
виждам те през прозорец
макар и не физически
пак е някакъв
но какво от това като
през него не влиза пресен въздух
слънце а само
от онази мъгла която
причинява късогледство

моля те вдигни си котвата
тръгни си
отлично разпознавам корабокрушения
особено тези в които
се давя в собствената си
соленоводност
тръгни си
позволи ми да видя хоризонта
тази синя чертичка спасение
преди
преди да ослепея
завинаги

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9627&Level=1

всички приличат на него
и никой от тях не е
дори самият той
не е себе си

и въпреки това
като че ли
важното е че забелязва неща
които се споменават в приказките
важни неща
като движението на облаците
или фабулата от гората

именно затова
бих помогнала с писането-
мога да поправям грешките
от всякакъв вид
и да оставям пространство
за вдишване
между думите

предлагам краят да е
и те заживели дълго и щастливо

без да бъде споменато
заедно

появяването ти отвреме-навреме
толкова пагубно за мен
фатално
опитвам да преглътна или да вдишам
или нещо друго като премигване
раздвижване на пръстите
прибиране на кичур от косата
да отложа за кратко не края а началото
защото във времена като тези
и умирането е празник

http://yordanradichkov.com/drawings/40/24

интересно е цялото това твое воайорстване

това
това не е истинско летене
не е дори никакво
и да
чувала съм че ако не опитвам
няма как да стане
но всеки път люти все повече
и очите ми се насълзяват
защото виж
при размах
падат пера
безброй пера
от пресен лук

не изтърсвам праха от миналото
не заради друго ами
защото ще литне във въздуха и пак ще го вдишам
пак ще ме дави
и мъчи
ще трябва да чакам търпеливо
да се навре и да запълни
ъгълчетата
/на усмивката/
да падне където си пада
което е почти като това
нещата да си дойдат на мястото
затова нека си стои
нека да е там
а аз с бавни движения
без да ме усети
ще пристъпя
и когато му дойде времето
/този път сегашното/
ще скоча
в дълбокото

кажи ми или ми напиши
убеди ме по някакъв начин
без значение какъв, но достоверен
че има смисъл
че погледнато анфас
и отстрани
изгледите са добри
направи го като хващане за ръката от току-що познат
не заради заплаха от падане
а
просто така

събужда ме в 7 и ме разхожда
възпитава ме
и ми показа ясно това, че
не всички са наясно
и човек осмива не когато разбира,
а когато не

преди 3 години Меди каза, че според нея картината трябва да се започне и завърши в един и същи ден
защото на следващия
човек е съвсем друг човек

като брауново движение са
казва
разговорите ни
днес си говорим 10
утре 1
после сигурно 5
и пак 4
и т.н.
не важи това според мен
не важи

защото

помежду ни няма физика
има разни други
училищни предмети
знаеш
химия музика
литература

 

най-вече
география има
помежду ни

предполагам че
съм нещо като чайника
който ти налива
по няколко пъти на ден
всеки път различен чай
всеки път прецеден бистър
с аромати на
пътешествия и дъжд
понякога дори на дом
на камина на канела
без захар но с късметче
старая се да не капя по масата
да не преливам от капачето
нито пък да остане утайка на дъното
ти би могъл да добавяш отвреме-навреме
топла вода

лека нощ и до българия му написах
и извадих вретеното само че
от толкова много убодвания
то вече е обло вече
не можеш да заспиш

дори през нощта

какво остава

за

100

години

представям си наша снимка

моята лява ръка на педя от тялото ми
твоята дясна на педя от твоето
разстояние между пръстите колкото други пръсти
леко присвити

но аз в единия край на снимката

а ти
в другия

каза ми, че истинската академия
започва сега

проспах март
сънувах кошмари

ще си живеем ли живота

http://liternet.bg/publish14/j_beleva/pokazva.htm

смъртта е от тия "неща
от живота"
все някога се случва

а
преживява ли се

табелата за селото и
завоят вдясно
къщата на този толкова стръмен баир
дрънченето на портата и крещенето: "бабо матоооо"
ужилването на някоя коприва по пътя към
салона
здрасти, бабо
здрасти, дядо

помня горещото вън и хладното вътре
звука на хладилника
"седнете, сготвила съм.
иди да вземеш чинии от горе"
стълбите, страшното там
наистина ли може да има мишки
специфичните чаши, които не се чупят
ако ги изтървеш
половината с лимонада, половината с вино
а така
"ама пък и ти да не си цар, че да командваш"
...
зная, че
яйцата са в кошница под леглото
че яренцата харесват живия плет
и клоните от черницата;
помня миризмата на сапуна
даже виждам как обръщат коритото и го режат на парчета
а после аз ще объркам сапуните и ще взема този за баня
когато идем на реката да перем
а и несигурната чешма помня
"мама, там водата не е като вкъши,
там водата е друга"
мога да чуя съхненето на резенчетата ябълки
тайното кацане на мухите
страха от гущери
страха от "да не настъпиш пипера"
спокойното бране на лайка
идването на козите
вареното мляко с много захар
"не, не и пенката"
приказките и тези широки легла
баба е на съседното
"да спим"

лека нощ, бабо
спи
в покой...

тази също:
http://www.youtube.com/watch?v=P9UzcBxUObk

...

затова се колебая,
преди да се обадя,
по цяла седмица -
защото:
ще кажем: 
обичам те много.
и аз.
и ще затворим.

и от звука
ще ни заболи сърцето

 

/Бояна Петкова/

http://liternet.bg/publish/bpetkova/poetry/nepraktichno.htm

 извинявай за нещата, които ти наговорих; по-скоро за начина, по който ги

http://www.youtube.com/watch?v=0xz8QWR3Z8o

it smells like rain today..

ослепяване

в тъмното
дори очите ти
не светят
или може би
защото
не гледаш вече
към мен

(приказната адриана: http://thenestofthoughts.blogspot.com/2013/03/blog-post_17.html?spref=fb)

иванчо
http://emental.wordpress.com/2012/09/26/%D1%84%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D1%81-%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0/

сбогом, парченце

ще ми липсваш
но няма да те искам

припознавам го често
но ако го видя едва ли ще го забележа
защото
много момчета приличат на него
освен самия той

ЕПИЛОГ

 

Отсега ти казвам:
няма да те удостоя с поантата
която заслужаваш
къде приключват миглите 
къде започва въздухът между телата
не се наемам да реша
и трудно ми е да повярвам
че историите си имат край:
завършеците са неуловими
като да познаеш сняг от сняг
като ъгълчетата на устата ти
когато ти признах: от всичко
най ме бива в пристрастяването
особено към вредните неща
особено когато няма изглед
за добра развръзка

 

 

/Никола Петров/

песента ми за (на) прибиране

малко преди песента за разплакване

http://www.youtube.com/watch?v=H0VsvuvKT20

не поставям начала и краища
не съм крайна
очевидно нито начална
нещата просто понякога изветряват
друг път същият този вятър носи семенце
за поникване

но сега ще опитам сама да издухам
някакво минало
(няма да го гоня само малко ще го
бутна по-назад)
подготвила съм също така
вода за
поливане


здравей, нещо ново

(а съдбовно ли е това че цветята
се поливат
с престояла вода?)

в бейрут една диктовка е изтрита

second cake poetry vol. 1

http://www.litclub.com/library/nbpr/rosica/kakvo.html

нещо се счупи
аз ли бях
или
аз го счупих


надявам се да ти липсва/м

не го вярвам но
се надявам

а нали човек не можел да мисли
за несъществуващи неща



/въпросът ми е
защо никой не ти казва подобно нещо
за чувстването/

моля те, март,
не бъди
ноември...

нали вече забравихте това място
нали не надниквате през шпионката

нали

ако не по бельо
поне по нощница да мога
пак да бъда
тук

бера душа през февруари
преди
преди още
дори
да е поникнала

не ми понася студът

затова и ти
не ми понасяш

растеш
и ме болиш
като зъб
краен зъб не можеш да го почечеш
не можеш да го достигнеш
ще го завържа за единия край на конец
другия за дръжката на вратата
за да може когато си тръгнеш
да си тръгнеш
наистина

 от мен

 

 

КОНЕЦ

загубени в пейзажа

като на онези снимки

на които трябва да откриеш

в есенен двор

рижавата

котка

всички казваха
че е твърде млада
за да умре
но тя толкова много пъти вече бе умирала
и продължаваше
да умира в аванс;
със закъснения;
по план
и то все по хора
убийци са те
мислеше си
убийци са всичките
и трупове
едновременно

той е изсушаващият ефект на водата
но по-приемливо е
да умирам
отколкото да не живея

шумно
твърде шумно е мълчанието му
през февруари
и е твърдо
и остро
като рибена кост
в сливицата
а той твърде много
риба с твърди кости
е изял
и сега
е онемял

РАЗСТОЯНИЕ
на Румяна

Тя е 
в единия край на времето
той е в другия
Пространството засега е общо
но какво значи
такива неща да са им общи

Само помахват с кърпичка
като с ранено крило
всеки от своята страна на времената
през пространството
което е
цяла една любов разстояние

/Керана Ангелова/

спирам да публикувам тук. кой каквото взел (от мен) - взел.

ще успея, ще успея
и ще подобря

след първия си работен ден  в цветарския магазин
мел беше толкова щастлива
разказваше ентусиазирано за това как някакъв мъж
бил поръчал букет от сто рози за жена си
кой знае колко много я обича
казаха всички
кой знае какво е бил направил
мислих си аз

онова стихотворение на Силвия Чолева, което
няколко години висеше в квартирата ми
на пердето в ментов цвят
над леглото

и все още виси над мен:

взирам се внимателно
броя къщите в подножието
преценявам коя би могла да е твоята
и когато избирам един червен покрив
подобен на останалите
малък в далечината
неразличим сред обедните изпарения
почти виждам
как подстригваш тревата
как след това сядаш на верандата
масата е празна
чашата е празна
в цялата планина наоколо няма никой
взимаш телефона
и не ми звъниш

саундтраците на сънищата

двойно твое недоверие

не ми вярваш
поради причини в които
не присъствам
аз не ти вярвам защото
ти не ми вярваш

в гимназията с Георги си говорихме за онази специфична носталгия по неизживените неща, по неслучилите се
правя аналогия със сегашното- липса на нещо, което всъщност съм нямала, тромавото присъствие на липсата, на тази определена Липса, липсата й
опитвам да преодолея нещо, което всъщност не съществува
тоест няма нужда от преодоляване
и точно това е- как да преодолееш едновременно нищото и нуждата от преодоляването му
как

Неговите действия биха могли да се сравнят с тези на куче дребна порода -препикаване на места, следвайки някакъв установен план за действие, в който последователността на обектите е строго набелязана.
Нейните действия пък показват предпочитание към котки.

Често губеха търпенията си. Не след дълго ги намираха.
Изненадващо беше това, че и двамата ги губеха по едно и също време и на едно и също място; странното- че ги намираха другаде, а не там, където ги бяха изгубили. Но те не знаеха това.

Те изричаха думата "свободолюбие" като нещо, което съществува като грешка, която някога е била допусната; като нещо, за което щом като ще съществува дума, тя да бъде споменавана само на теория- например в таблица, под която няма даден пример.

бутилка от онова червено с рисувания етикет

ако едно нещо е красиво, значи е истинско
ако е красиво, е истинско
ако е истинско, значи това е красота

истинско ли е това, красиво ли е
не е ли
какво е
изобщо
е
ли
е

"Според мен общуването е да мога да говоря за ей такива неща - тя подхвърли в ръка няколко кестена, които бяха паднали от дървото в предния двор. - Или пък да приказваме за това колко странен е светът. Приятно е да бъдеш сред хора. Но не мисля, че общуване значи да събереш няколко души и след това да не им позволиш да кажат нито дума."
(Р. Бредбъри)

"A language is not the words only,
it is the stories
that are told in it,
the stories that are never told"
(M. Atwood)

Whatever I do I must
keep my head. I know
it is easier for me to lose my way
forever here, than in other landscapes

(M. Atwood)

благодаря ти, теодора

онова със застрояването на иракли

ми напомня на това

което предприемам

за себе си

подреждането на инфраструктурата ми

определяне на пространства за различните неща

но като се замисля

щом съществуват значи има място за тях

значи все някак успяват да взаимодействат помежду си 
без да се унищожават 

там има едновременно море и гора

пясък и почва

така ли да оставя нещата

или да изграждам къщички

пясък за цимента

почва за саксиите

http://vsekiden.tumblr.com/post/40415119093/12

сърцето на комар: http://www.obekti.bg/galeria/31-snimki/1528-syrceto-na-komar

липсваш ми
в
живота
ми

има два смисъла, поради които
си заслужава да вали сняг вечер
единият е
за да може когато се събудиш сутринта
да е натрупало
а другият
по-прекият смисъл
са нощните лампи
или по-точно това, което
се случва под тях

средства за лечение- чай, портокали и легло
методът успешен

отново си спомних за онзи следобед
в който седяхме по скованите пейки и куфара
в онази квартира с многото прозорци
говореше се повече за катерене отколкото за планини
за изкачване на еверест соло
ама как се изкачва еверест соло недоумях аз
ами как
каза мира
тръгваш и качваш

да тръгвам ли

толкова е хубаво
казвам толкова защото
идея нямам кои са
най-големите числа
и когато разперя ръце да покажа
казвам толкова
и то е най-голямото нещо
толкова простичко за обяснение е
и е толкова хубаво

започвам, защото все (от) някъде трябва да се започне
все (от) някога трябва
дано е хубаво
не казвам "накрая", защото не мисля, че съществува такова нещо
и началата не са точно начала
те са преобразуване
не съществуват в самостоятелно състояние
не биха могли да се изведат от средата (си)
условно казвам, че
започвам
защото си го дължа

"Извиняваше се за всичко, за което се усещаше виновна, а то беше наистина всичко. Беше сърдечната й недостатъчност, така неподходящо назованата болест, така несъответна на сърцето й,  д о с т а т ъ ч н о  да побере всичкото безпокойство на света..."
(Керана Ангелова)

честно казано никак не ми е полезно да си общуваме
ако може така да се каже изобщо
защото е все едно приказвам на стена
(водя подробни монолози)
но ми е толкова много любопитно
какво има зад нея
че съм склонна да стоя срещу и да чакам
да ръчкам с пръст между тухлите
да се опитам да се покатеря
залепям ухо за да чуя има ли пулс има ли живот
там
не бих тръгнала да копая под стената
защото
нито искам да правя дупки без значение какви
нито пък да се окалям

затова ще пробвам:
сезам отвори се сезам отвори се

мисля че има обективен шанс
да бъда най-доброто субективно нещо
което ти се е случвало

става въпрос за красота с дълги пръсти и подрязани нокти

преследва ме навсякъде навсякъде
вече не знам това моята сянка ли е
нейната ли е


не може ли аз да вървя по абсцисата
а ти по другата ос
не може ли
да има само една точка в която да се срещнем
а тя вече да е минала
някога си там през някое си лято


ще си поделим нещата
едната ще харесва ягоди другата малини
ароматите ще си поделим
не знам само с цветовете как ще се разберем и с планините
но тази вечер почти реших  да замина за китай
така че с континентите сме май готови

знам че притежаваш космос
знам
затова налей ми малко млечен път
в кафето
за да не горчи

дай ми малко сила

Толкова отчаяно търся подреденост в живота си. Толкова ужасно много ми е нужна. Като река съм, а дори реките имат корито, форма, имат дори нещо като начало и край, нищо че се сливат в общото. Казвам си: те имат ръкави и аз имам ръкави. И подръпвам пуловера си. Не е така. Толкова много ми трябва нещо, в което да се налея. И зная, че това нещо ще е външно. Няма как да дойде от мен. Не притежавам тези ограничетелни неща. Трябва ми стомна, в която да се налея. Обаче нямам стомна, чаша, дори шепа. Трябва някъде да се налея. Нужно е. Жизненоважно. Иначе ще се самоудавя.

...
веждите искам да пипна

по посока на косъма да погаля

като съвсем малки спящи котета близнета

ще се разшават ли или ще замъркат

това между тях

място за целувка ли е

...