не казвам че беше нарочно
просто така се стекоха нещата
като водопади
прекършиха всички клони
и счупиха спасителните ни лодки
и не че не можем да плуваме
правили сме го стотици пъти
ту по течението
ту срещу
но в случая предпочетохме
дъното
там има също съкровища
не само сподавени спомени


* * *


пясък хруска в устите ни
смелили сме камъчето
казвам му аз
какво камъче
пита
на мълчанието
и преглътнахме


* * *


подозрения
раздиплиха
душевните
крехките
дантели


* * *


а тия снегове
навън ли са
или пък
вътре?

очите ни посиняха
от гледане в небето
а през това време
дъждът заличил пътеките
забравихме пътя
накъде да вървим
се питахме
чертаехме хипотетични траектории
не стигахме далеч
и се връщахме
страх ни бе да не загубим отново пътя
заради дъжда
на изходна позиция сме
казваше
единственият начин е
всеки да върви в различна посока
и после среща тук
до дървото
който го е намерил
да покаже и на другия
и се разделихме
всеки поотделно в търсене на щастието
и тръгнахме
аз на юг
той на север

срещнах една баба в някакво село
тя каза
така щастие не се открива
то излиза от хралупата си
тогава когато сте поне двама
всъщност се крие в онова
дърво
дървото където ви е срещата

където последно бяхте заедно


* * *


построихме дворци
зад чиито крепостни стени отглеждахме
щастието
животът обаче се завъртя
и се срутиха всички камъни
животът се завъртя казваш
а ние толкова време го увъртахме
не бяхме сигурни но сега знаем
не трябвало да се пази зад стени щастието
а в топли плюшени постели


* * *


като те няма
дърветата
се превръщат в декори
нямат корени
и по клоните им няма
ни
една
ябълка