може ли да бъдем
аналогови приятели
и когато си общуваме
да се гледаме не в буквите а в
очите
които
през май да отразяват
поле с рапица
и щастлив човек
по къси панталони
и няколко пчели

и дори без стихове
да е поезия


смяташ ли
че е възможно