така и така
потъваме
поне да видим
има ли съкровище
на дъното

проектирах къща
в душата
без комин
и сега
се задушавам

къща
без стени и покрив
брои ли се
за къща?

хълмовете
от които
успяхме да видим
всичко
от миналото
са всъщност
собствените ни гърбици

връзваме сърцата си
едно за друго
(за да не се загубят)
с тънка но здрава
копринена нишка
от пеперудите
които си отглежда(х)ме
лошото е че
в момента
в който се научихме да
разплитаме
и поддържаме внимателно
тази фина връзка помежду ни
се оказахме
и с най-големите
ножици в ръце

тук не е място за мен
и няма място за мен
в кашони под леглото
в куфари за западни страни
не е и по общи снимки
не е дори до чашата с какао и бисквитите на масата
мястото ми е в сърцето
другаде е тясно
и не се побирам цялата

всичко
което правим
е да събираме
жълъди за зимата
без въобще да знаем
катерици ли сме
зима ще има ли