спирам да публикувам тук. кой каквото взел (от мен) - взел.

ще успея, ще успея
и ще подобря

след първия си работен ден  в цветарския магазин
мел беше толкова щастлива
разказваше ентусиазирано за това как някакъв мъж
бил поръчал букет от сто рози за жена си
кой знае колко много я обича
казаха всички
кой знае какво е бил направил
мислих си аз

онова стихотворение на Силвия Чолева, което
няколко години висеше в квартирата ми
на пердето в ментов цвят
над леглото

и все още виси над мен:

взирам се внимателно
броя къщите в подножието
преценявам коя би могла да е твоята
и когато избирам един червен покрив
подобен на останалите
малък в далечината
неразличим сред обедните изпарения
почти виждам
как подстригваш тревата
как след това сядаш на верандата
масата е празна
чашата е празна
в цялата планина наоколо няма никой
взимаш телефона
и не ми звъниш

саундтраците на сънищата

двойно твое недоверие

не ми вярваш
поради причини в които
не присъствам
аз не ти вярвам защото
ти не ми вярваш

в гимназията с Георги си говорихме за онази специфична носталгия по неизживените неща, по неслучилите се
правя аналогия със сегашното- липса на нещо, което всъщност съм нямала, тромавото присъствие на липсата, на тази определена Липса, липсата й
опитвам да преодолея нещо, което всъщност не съществува
тоест няма нужда от преодоляване
и точно това е- как да преодолееш едновременно нищото и нуждата от преодоляването му
как

Неговите действия биха могли да се сравнят с тези на куче дребна порода -препикаване на места, следвайки някакъв установен план за действие, в който последователността на обектите е строго набелязана.
Нейните действия пък показват предпочитание към котки.

Често губеха търпенията си. Не след дълго ги намираха.
Изненадващо беше това, че и двамата ги губеха по едно и също време и на едно и също място; странното- че ги намираха другаде, а не там, където ги бяха изгубили. Но те не знаеха това.

Те изричаха думата "свободолюбие" като нещо, което съществува като грешка, която някога е била допусната; като нещо, за което щом като ще съществува дума, тя да бъде споменавана само на теория- например в таблица, под която няма даден пример.

бутилка от онова червено с рисувания етикет

ако едно нещо е красиво, значи е истинско
ако е красиво, е истинско
ако е истинско, значи това е красота

истинско ли е това, красиво ли е
не е ли
какво е
изобщо
е
ли
е

"Според мен общуването е да мога да говоря за ей такива неща - тя подхвърли в ръка няколко кестена, които бяха паднали от дървото в предния двор. - Или пък да приказваме за това колко странен е светът. Приятно е да бъдеш сред хора. Но не мисля, че общуване значи да събереш няколко души и след това да не им позволиш да кажат нито дума."
(Р. Бредбъри)

"A language is not the words only,
it is the stories
that are told in it,
the stories that are never told"
(M. Atwood)

Whatever I do I must
keep my head. I know
it is easier for me to lose my way
forever here, than in other landscapes

(M. Atwood)

благодаря ти, теодора

онова със застрояването на иракли

ми напомня на това

което предприемам

за себе си

подреждането на инфраструктурата ми

определяне на пространства за различните неща

но като се замисля

щом съществуват значи има място за тях

значи все някак успяват да взаимодействат помежду си 
без да се унищожават 

там има едновременно море и гора

пясък и почва

така ли да оставя нещата

или да изграждам къщички

пясък за цимента

почва за саксиите

http://vsekiden.tumblr.com/post/40415119093/12

сърцето на комар: http://www.obekti.bg/galeria/31-snimki/1528-syrceto-na-komar

липсваш ми
в
живота
ми

има два смисъла, поради които
си заслужава да вали сняг вечер
единият е
за да може когато се събудиш сутринта
да е натрупало
а другият
по-прекият смисъл
са нощните лампи
или по-точно това, което
се случва под тях

средства за лечение- чай, портокали и легло
методът успешен

отново си спомних за онзи следобед
в който седяхме по скованите пейки и куфара
в онази квартира с многото прозорци
говореше се повече за катерене отколкото за планини
за изкачване на еверест соло
ама как се изкачва еверест соло недоумях аз
ами как
каза мира
тръгваш и качваш

да тръгвам ли

толкова е хубаво
казвам толкова защото
идея нямам кои са
най-големите числа
и когато разперя ръце да покажа
казвам толкова
и то е най-голямото нещо
толкова простичко за обяснение е
и е толкова хубаво

започвам, защото все (от) някъде трябва да се започне
все (от) някога трябва
дано е хубаво
не казвам "накрая", защото не мисля, че съществува такова нещо
и началата не са точно начала
те са преобразуване
не съществуват в самостоятелно състояние
не биха могли да се изведат от средата (си)
условно казвам, че
започвам
защото си го дължа

"Извиняваше се за всичко, за което се усещаше виновна, а то беше наистина всичко. Беше сърдечната й недостатъчност, така неподходящо назованата болест, така несъответна на сърцето й,  д о с т а т ъ ч н о  да побере всичкото безпокойство на света..."
(Керана Ангелова)

честно казано никак не ми е полезно да си общуваме
ако може така да се каже изобщо
защото е все едно приказвам на стена
(водя подробни монолози)
но ми е толкова много любопитно
какво има зад нея
че съм склонна да стоя срещу и да чакам
да ръчкам с пръст между тухлите
да се опитам да се покатеря
залепям ухо за да чуя има ли пулс има ли живот
там
не бих тръгнала да копая под стената
защото
нито искам да правя дупки без значение какви
нито пък да се окалям

затова ще пробвам:
сезам отвори се сезам отвори се

мисля че има обективен шанс
да бъда най-доброто субективно нещо
което ти се е случвало

става въпрос за красота с дълги пръсти и подрязани нокти

преследва ме навсякъде навсякъде
вече не знам това моята сянка ли е
нейната ли е


не може ли аз да вървя по абсцисата
а ти по другата ос
не може ли
да има само една точка в която да се срещнем
а тя вече да е минала
някога си там през някое си лято


ще си поделим нещата
едната ще харесва ягоди другата малини
ароматите ще си поделим
не знам само с цветовете как ще се разберем и с планините
но тази вечер почти реших  да замина за китай
така че с континентите сме май готови

знам че притежаваш космос
знам
затова налей ми малко млечен път
в кафето
за да не горчи

дай ми малко сила

Толкова отчаяно търся подреденост в живота си. Толкова ужасно много ми е нужна. Като река съм, а дори реките имат корито, форма, имат дори нещо като начало и край, нищо че се сливат в общото. Казвам си: те имат ръкави и аз имам ръкави. И подръпвам пуловера си. Не е така. Толкова много ми трябва нещо, в което да се налея. И зная, че това нещо ще е външно. Няма как да дойде от мен. Не притежавам тези ограничетелни неща. Трябва ми стомна, в която да се налея. Обаче нямам стомна, чаша, дори шепа. Трябва някъде да се налея. Нужно е. Жизненоважно. Иначе ще се самоудавя.

...
веждите искам да пипна

по посока на косъма да погаля

като съвсем малки спящи котета близнета

ще се разшават ли или ще замъркат

това между тях

място за целувка ли е

...