Най-важното е да не забравяме, че тук, на земята, сме на гости. Затова да си носим обноските.

забелязал ли си
как листата
понякога
падат нагоре?

На гарата в Пловдив срещнах жената, която винаги рисувам.

Явно септември не е нашето време за комуникация. Липсва ми обмяна на информация, различна от: "Добро утро, Кенчу. Аз съм добре, вчера ходих еди-къде-си, а сега ще сядам да рисувам."
Когато режеш нещо живо, от него си отиват соковете. Съответно става жилаво и се опъва.. или просто умира.
И аз съм добре. Вчера се разхождах из Бургас. Сега ще рисувам.

Да, това тук е за теб.

не сме 50% и 50%
а сме 1 и 1

тази вечер лятото свърши

птиците отлетяха заедно към по-южни места
а аз вървя върху яйчени черупки
студени и нередно остри
за да плача
и после да констатирам че
метеорологично
времето отново
е неблагоприятно за отлитане
от теб