сряда, 30 януари 2008 г.

Далеч

Твърде далеч съм..
неуспял физик
неуспял хомосексуалист
неуспял Буковски
с неуспяло синя барета
и съм далеч
далеч съм от мириса на лекарства
далеч съм от узото
и от шкафа с черните торбички
неуспяло далеч съм
далеч съм от шизофрениците
от дарбата им да мислят
двойно по-разумно
без гореспоменатите далечини
и си представям че
само белите котки не се катерят по дърветата
те се ближат
до нечия пишеща машина
а моята е твърде далеч
твърде далеч за да се ближа до нея
и узото и лекарствата продължават да са твърде далеч
Fecit
28.01.2008

четвъртък, 10 януари 2008 г.

Нощни влакове

Има нещо извратено
в нощните влакове
и едновременно с това
нещо романтично
и свръх човешко

купетата са попити с миризмата на цигари
стари цигари пушени през лятото
преди години
може би от двойка
влюбени
сидеродромофили

Толкова е човешко
че чак се плаша

Дебелите корици на Ницше
са безобидни
защото
не могат да се сравнят
с човешкото
толкова истинско човешкото
там
където Бог наистина е мъртъв

...толкова е човешко
(няма място за Бог)
толкова човешко
че чак се плаша

Железата се търкат
създавайки безвремие
страшно
вакуумно
анархично

Човешко е
във тяхното мълчание...
Fecit
9.1.2008

сряда, 9 януари 2008 г.

Обувките

Ако по кутията
от черните ми зимни обувки
имаше дупки
щях да съм абсолютно сигурна
че има нещо вътре
но когато е толкова италиански цялостна
се налага да повдигам периодично капака
за да видя дали са там
и какво се случва със обувките
Обувките които никога няма да сложа
защото са в голямата кутия
без отвори за очите

и винаги ще останат толкова черни
няма да изтъркам перфектните им подметки
и въпреки че зная
че ще ги заваря вътре
под големия розов капак с думичка на чужд език
в своята кожена интимност
69
повдигам капака
да проверя дали е валяло..
но тук не пада сняг
а магазините са пълни със ботуши
увити със хартии
във големи аутсайдерски кутии

затова и няма сняг
Fecit
9.1.2008

петък, 4 януари 2008 г.

Поетите да не четат

истината
да
истината е
че поетите са малки хора
които искат да ме занимават със себе си
с неуспешните си връзки
и навярно строгите си майки
ако това е поезията
то аз отпушвам тръби
и запазвам топките с косми
космите на поетите
разплитам ги
и намирам причината
за многото им лъжливи любови
но едва ли някога ще разберат
защото поетите не говорят с мен
а ме оставят да отпушвам
запушените със самите тях тръби
и го правя
затова ми плащат
...с косми...
притежавам неуспешната любов на поетите
и каналите им
в които няма нищо поетично
не
наистина няма да го разберат
и ще продължат да ми се натрапват
с остарялата си
отходна система
Fecit
4.01.2008