проспах март
сънувах кошмари

ще си живеем ли живота

http://liternet.bg/publish14/j_beleva/pokazva.htm

смъртта е от тия "неща
от живота"
все някога се случва

а
преживява ли се

табелата за селото и
завоят вдясно
къщата на този толкова стръмен баир
дрънченето на портата и крещенето: "бабо матоооо"
ужилването на някоя коприва по пътя към
салона
здрасти, бабо
здрасти, дядо

помня горещото вън и хладното вътре
звука на хладилника
"седнете, сготвила съм.
иди да вземеш чинии от горе"
стълбите, страшното там
наистина ли може да има мишки
специфичните чаши, които не се чупят
ако ги изтървеш
половината с лимонада, половината с вино
а така
"ама пък и ти да не си цар, че да командваш"
...
зная, че
яйцата са в кошница под леглото
че яренцата харесват живия плет
и клоните от черницата;
помня миризмата на сапуна
даже виждам как обръщат коритото и го режат на парчета
а после аз ще объркам сапуните и ще взема този за баня
когато идем на реката да перем
а и несигурната чешма помня
"мама, там водата не е като вкъши,
там водата е друга"
мога да чуя съхненето на резенчетата ябълки
тайното кацане на мухите
страха от гущери
страха от "да не настъпиш пипера"
спокойното бране на лайка
идването на козите
вареното мляко с много захар
"не, не и пенката"
приказките и тези широки легла
баба е на съседното
"да спим"

лека нощ, бабо
спи
в покой...

тази също:
http://www.youtube.com/watch?v=P9UzcBxUObk

...

затова се колебая,
преди да се обадя,
по цяла седмица -
защото:
ще кажем: 
обичам те много.
и аз.
и ще затворим.

и от звука
ще ни заболи сърцето

 

/Бояна Петкова/

http://liternet.bg/publish/bpetkova/poetry/nepraktichno.htm

 извинявай за нещата, които ти наговорих; по-скоро за начина, по който ги

http://www.youtube.com/watch?v=0xz8QWR3Z8o

it smells like rain today..

ослепяване

в тъмното
дори очите ти
не светят
или може би
защото
не гледаш вече
към мен

(приказната адриана: http://thenestofthoughts.blogspot.com/2013/03/blog-post_17.html?spref=fb)

иванчо
http://emental.wordpress.com/2012/09/26/%D1%84%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D1%81-%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0/

сбогом, парченце

ще ми липсваш
но няма да те искам

припознавам го често
но ако го видя едва ли ще го забележа
защото
много момчета приличат на него
освен самия той

ЕПИЛОГ

 

Отсега ти казвам:
няма да те удостоя с поантата
която заслужаваш
къде приключват миглите 
къде започва въздухът между телата
не се наемам да реша
и трудно ми е да повярвам
че историите си имат край:
завършеците са неуловими
като да познаеш сняг от сняг
като ъгълчетата на устата ти
когато ти признах: от всичко
най ме бива в пристрастяването
особено към вредните неща
особено когато няма изглед
за добра развръзка

 

 

/Никола Петров/

песента ми за (на) прибиране

малко преди песента за разплакване

http://www.youtube.com/watch?v=H0VsvuvKT20

не поставям начала и краища
не съм крайна
очевидно нито начална
нещата просто понякога изветряват
друг път същият този вятър носи семенце
за поникване

но сега ще опитам сама да издухам
някакво минало
(няма да го гоня само малко ще го
бутна по-назад)
подготвила съм също така
вода за
поливане


здравей, нещо ново

(а съдбовно ли е това че цветята
се поливат
с престояла вода?)

в бейрут една диктовка е изтрита

second cake poetry vol. 1

http://www.litclub.com/library/nbpr/rosica/kakvo.html

нещо се счупи
аз ли бях
или
аз го счупих


надявам се да ти липсва/м

не го вярвам но
се надявам

а нали човек не можел да мисли
за несъществуващи неща



/въпросът ми е
защо никой не ти казва подобно нещо
за чувстването/

моля те, март,
не бъди
ноември...

нали вече забравихте това място
нали не надниквате през шпионката

нали

ако не по бельо
поне по нощница да мога
пак да бъда
тук

бера душа през февруари
преди
преди още
дори
да е поникнала

не ми понася студът

затова и ти
не ми понасяш

растеш
и ме болиш
като зъб
краен зъб не можеш да го почечеш
не можеш да го достигнеш
ще го завържа за единия край на конец
другия за дръжката на вратата
за да може когато си тръгнеш
да си тръгнеш
наистина

 от мен

 

 

КОНЕЦ

загубени в пейзажа

като на онези снимки

на които трябва да откриеш

в есенен двор

рижавата

котка

всички казваха
че е твърде млада
за да умре
но тя толкова много пъти вече бе умирала
и продължаваше
да умира в аванс;
със закъснения;
по план
и то все по хора
убийци са те
мислеше си
убийци са всичките
и трупове
едновременно

той е изсушаващият ефект на водата
но по-приемливо е
да умирам
отколкото да не живея

шумно
твърде шумно е мълчанието му
през февруари
и е твърдо
и остро
като рибена кост
в сливицата
а той твърде много
риба с твърди кости
е изял
и сега
е онемял