"Много често почти под самия ми прозорец - кораби. Горди, бели. Обичам да ги посрещам и изпращам. Но понякога, когато се застоят за по-дълго, ме обзема раздразнение.
Каква полза, че си тук, корабе, като не мога да се възползвам. Само ми скриваш хоризонта."
/Керана Ангелова/

и с теб е така-
виждам те през прозорец
макар и не физически
пак е някакъв
но какво от това като
през него не влиза пресен въздух
слънце а само
от онази мъгла която
причинява късогледство

моля те вдигни си котвата
тръгни си
отлично разпознавам корабокрушения
особено тези в които
се давя в собствената си
соленоводност
тръгни си
позволи ми да видя хоризонта
тази синя чертичка спасение
преди
преди да ослепея
завинаги