четвъртък, 3 януари 2013 г.


Толкова отчаяно търся подреденост в живота си. Толкова ужасно много ми е нужна. Като река съм, а дори реките имат корито, форма, имат дори нещо като начало и край, нищо че се сливат в общото. Казвам си: те имат ръкави и аз имам ръкави. И подръпвам пуловера си. Не е така. Толкова много ми трябва нещо, в което да се налея. И зная, че това нещо ще е външно. Няма как да дойде от мен. Не притежавам тези ограничетелни неща. Трябва ми стомна, в която да се налея. Обаче нямам стомна, чаша, дори шепа. Трябва някъде да се налея. Нужно е. Жизненоважно. Иначе ще се самоудавя.

1 коментар:

1800 каза...

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Нямаш идея колко ме радва това.