Не съществува безнаказано добро

Двадесет и първи век - времето на новите открития, преоктрития на минали открития, векът на електронната музика, "кока-кола" в пластмасово шише от литър двеста и петдесет, век без граници, време на мобилизация и "Пълна промяна". В същия този век обаче антични още разбирания като "добро" и "зло" намират приложение само в изразите "добра бира" и "злодеят от "Матрицата". Въпреки техническия прогрес и обществен регрес, аз вярвам, искам да вярвам и ще вярвам, че "добро" е имало, има и ще има. Иска ми се да вярвам, че зад всяко добро дело стои малка награда, която, протягайки се, мога да получа. Но понеже животът ни е просто едно телевизионно шоу от типа на "Сделка или не", никога не мога да бъда сигурна, дали зад постъпката ми няма да стои например баничка или евтино химическо червило.
Тук следва "Не съществува безнаказано добро.". Бихте казали, че си противореча? Е, грешите. Тук ще разгледам двете страни на израза.
Ще започна с първия (който е за наивниците). Когато направиш добро, то то задължително, в първите тридесет минути след изпълнението, ще бъде компенсирано в троен размер! Направи добро, за да ти направят и на теб. Помогни, за да ти помогнат. Ето, че не съществувало безнаказано добро. И да бягаш, и да се криеш, все ще те сполети проклетото му добро. И "ако зад всяко добро същество, застане поне по още едно" този свят ще се превърне в анимационното филмче "Плодчетата"- всички са така добри и весели, все някой ще прави изключение, разбира се, но нали в радикално време като нашето, единиците не се забелязват заради тълпата (което пък е тема за друго есе). Не съществува безнаказано добро и това е. Все пак е хубаво да знаеш, че като отстъпваш място в автобуса, след време и на теб ще ти правят място.
Като засегнах толкова човешката тема за автобусите, се сетих, че трябва да разгледам и втората страна на това за безнаказаното добро. Ще го направя чрез един виц, който, не знам защо, никак смешен не ми се струва:
Влиза възрастна жена, трудно виждаща, трудно придвижваща се, с тежки торби в претъпкан автобус, например 211. Та тя пътува от последната спирка на "Меден Рудник" с цел да стигне, колкото се може по-цяла, до Новата болница, където да й направят поредните безсмислени очни прегледи (да речем!). Оглежда се бабата, колкото и трудно да й е, и вижда младо момче, симпатяга, и му казва: "Младо момче, ще станеш ли, синко, да седне баба, че съм изморена, а и торбите ми тежат и съм болна, бабо..." Тук нашият епически герой задава своя, изпълнен със сигурност, въпрос: "Бабо, ти като си била млада, отстъпвала ли си място на възрастните?". "Да, бабо!" - отговаря гордо възрастната жена. "Ами, бабо... Защото си ставала, затова сега си изморена.". И така, с блуждаещ поглед, нашата героиня успяла да намери място за сядане някъде към Новата поща и понеже толкова бавно сядала, за да успее да намести удобно старите си кокали и тежките си торби, старицата изпуснала спирката на Новата болница и се наложило да слезе по-късно, да пресече, като едвам не я блъска кола, да изчака на студения вятър и да плати 60 стотинки за ново билетче, за да може, когато стигне до болницата, личната й лекарка да си е тръгнала.
Ето, че онова нещо за връщане в срок го има само по рекламите. А и там лъжат. И знаете ли, моят скромен житейски опит какво показва: направи добро, за да те помолят след време пак за услуга. И ти, понеже вярваш в доброто като мен, отново ще направиш услуга. И така до следващия път.
Сега да не си помислихте, че не вярвам в доброто или нещо такова? Глупости. Просто съм убедена, че няма безнаказано добро. И все пак Земята се върти, хората заедно с нея. Явно за толкова милиарди години въртене му се е завило свят на човечеството и трудно облича ‘доброто' с лицевата му страна.
Fecit
22.11.2007