Стоунхендж

Как живееш, поете, в центъра на този
Стоунхендж от блокове,
върху тоя твой объл свят,
ръбест,
крепящ се на острите житейски камъни..
Поете,
убивай мечтите си с всяка мисъл,
всеки ред,
но не ги погребвай,
за да могат
да напомнят с миризмата си на гнило
за себе си
и затова, че някога са живели
и страдали предсмъртно.
Поете, излез от кофите
макар раздърпан и оръфан от гризачите.

Кой от вас, съседи,
изхвърли стиховете
в синия контейнер?
10.11.2007
Fecit