Ще вляза във
безсмислието
на бурканите от мед,
подредени йерархично
във колона на терасата
и ще запея
"Момчето, което говори с морето..",
за да трансплантирам
във безмълвните гърла на бурканите
част от гласните си струни,
макар ръждиви и намокрени
заради кондензацията.
Започвам да се чувствам
като във джакузи
на хотел "Хилтън",
Вашингтон,
след своята пълна промяна,
а бурканът ми се струва
толкова дълбок..
Преди ми беше трудно да ги мия
на ръка,
а сега играя сантасе,
полегнала на дъното
със шнорхел.
"Симеоне, не ходи на терасата, че се е счупил някакъв буркан! Да не се подхлъзнеш и нарежеш!",
летейки изпищя стъклото.
Fecit
19.11.2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар