* * *

Толкова е рано
че още спят
и птиците
и лошите
а водата пълни ваната
навън
за да изперe
дрехите си
(подбирам белите)
за да вляза после
във водата
и с върха на пръстчетата
да докосна мазния
каймак
отгоре
отвратено да
побързам..

влизам цялостно
внимателно да
не се оскубя
не че има
някакво значение
и опъвам
задните си крайници
за да докоснат края на
уединеното ми
общежитие
но не успявам
и краката ми
остават
все тъй студени
защото
тая бяла
ципа
е като
късо одеало
което едвам покрива
таза ми
крепящ едрите си
кокали
по жиците
на простора
на който съхнат
на пряка
луминесцентна
свелина
и някъде там
под покривите
може би
и над трамваите
се вее
мойто тяло
и те гледа
и ти го гледаш
но каймакът
пред очите ти
е тъй дебел
и мазен
даже леко жълт
за да ме видиш

попивам
мръсната вода
за да сляза
по нощната лампа
като акробат
поомачкан
посивял
..подобен
и да гледаме
мечтателно
нагоре
седнали на
пейка в парка
някъде към 3
без да знаем
че ни гледа
някой избелял.
Fecit
20.11.2007