В неделя сутрин след събота вечер върху плота

За подредеността и нарочното вечно наличие на неточности
или За собственоръчно създадените парадокси


В неделя сутрин след събота вечер очакваш зелената чушка на плота да е кисела. Но, уви - в зелените чушки има нещо различно. Като вземем предвид, че са късички и това, че имат дръжка, за която лесно могат да бъдат хванати, смея да твърдя, че съм една наскоро откъсната зелена чушка, лежаща на плота в неделя сутрин след събота вечер. И да подчертая - изобщо не съм кисела, въпреки че не съм много сигурна какво се случва или какво се е случило, а и усещам присъствие на вибрации в гръдния си кош или поне спомен за такива. Винаги свързвам думата "вибрация" с жълтия цвят. Но днес е неделя. Нищо не е жълто.
Защо точно в неделя винаги се събуждам на плота и се чувствам като зелена чушка. Вибрирана зелена чушка. Което пък звучи като жълта зелена чушка. И изпадам в неделните парадокси. (Поне те не са жълти, защото са неделни.)
Неделният ми ум не може да побере как може да съм едновременно неделна и вибрирана зелена чушка. Самоизключват се. В неделя нищо не е жълто!
По дяволите, защо ми е това жълто. Още си лежа на плота, а жълтото ме измъчва, все едно някой ме боцка с метално шишче в четвъртия гръбначен прешлен или в лявото ухо. А ляво и четири са кратни на две. Жълто има 2 срички. Грррр! Всичко е свързано с гадното жълто.
Лежа си и се питам: какво би могло да вълнува една зелена чушка освен вече могократно споменатия жълт цвят. Може би коя марка балсамов оцет е по-добра или коя сол е по-солена: каменната или морската? Коя захар е по-сладка: тази от захарно цвекло или от захарна тръстика? Но за захарта се питам в понеделник. Тогава съм на диета. А във вторник се питам за обезмасленото сирене и цветното зеле. Тогава не съм на диета.
Срядата много тихичко си идва, но е лицемерка. Нагла е. А изглежда толкова невинна... Глупава синя сряда. Изтъркано синьо. Тогава дори не си спомням за жълтото.
Четвъртъкът пък е тъмно, много тъмно син. Той е малко задушен, но пък е ден за мързел. Имам афинитет към четвъртъците. (Някак си им свикнах.) А и кой бере чушки в четвъртък?
Ммм... времето от четвъртък до петък минава бавничко. А в петък се яде баница. Домашна баница с краве сирене и яйца от магазина, с бели жълтъци. Добре, че не са жълти.
Събота... една такава сребърно-космическа. Събота по обед, събота следобед, събота вечер... черта... неделя сутрин.
Къде се губи жълтото? И защо си няма ден? А мисля толкова много за него...
Неделя сутрин след събота вечер. Ден върху плота. Чувствам се като зелена чушка... и ми се яде риба. Рибата синее и е като посребрена. Значи я оставям за сряда или събота. Кой ден да избера? Срядата е тъпа. Значи събота... събота по обед или събота следобед... неделя сутрин след събота вечер.
Ден върху плота. Чувствам се като зелена чушка. Имам спомен за нещо жълто... жълтеникаво... пожълтялооо... Хм, бъркам се. В неделя няма жълто.
Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота - неделя.
Неделя сутрин след събота вечер.
Реших го!
Пребоядисвам кухнята в зелено. Тоя плот е много жълт. Цветът е демоде. А и това радио... Така пращи... Имам чувството, че ще прободе гръдния ми кош!


В неделя сутрин след събота вечер очакваш жълтата чушка на плота да е сладка. Но, уви...