първите светулки това лято
бяха предвестие
за угасване
събота, 25 май 2013 г.
понеделник, 20 май 2013 г.
четвъртък, 16 май 2013 г.
вторник, 14 май 2013 г.
петък, 10 май 2013 г.
сряда, 8 май 2013 г.
вторник, 7 май 2013 г.
понеделник, 6 май 2013 г.
неделя, 5 май 2013 г.
преди да замина
се видяхме с Никчу и той ми зададе наглед обикновен, но всъщност много важен за мен въпрос: къде е домът ми
казах му, че пътувам, за да го открия
и че не се чувствам така, като че да принадлежа на място
в ума ми звучат все думичките му "кротни се"
това ми пътуване беше вероятно най-нехубавото досега (и се надявам да остане такова в класацията; да няма някое, което да го измести)
разбира се.. имаше хубави моменти,
но досега май съм плакала само от красивото по пътуванията, а сега трябваше съвсем незабележимо в тъмното по пътя да избърсвам сълза
и в тия тъмни (буквално и преносно) моменти всъщност се явиха ясни изводи:
в живота ми движението нанякъде (без абсолютно никакво значение от посоките, които така или иначе не умея) винаги е било от особена важност
винаги съм смятала, че осмисля по особен и ценен начин
че пътуването само по себе си е някакъв вид успех
но разбрах нещо много, много важно
и толкова простичко
а именно
домът не е на местата, на които отивам
а е мястото, на което се връщам
и май там е радостта от съществуването на път
преди много време Никчу каза, че осмислям картата на България
пътувайки разбрах, че той е от тия, които осмислят глобуса
и май се кротнах
се видяхме с Никчу и той ми зададе наглед обикновен, но всъщност много важен за мен въпрос: къде е домът ми
казах му, че пътувам, за да го открия
и че не се чувствам така, като че да принадлежа на място
в ума ми звучат все думичките му "кротни се"
това ми пътуване беше вероятно най-нехубавото досега (и се надявам да остане такова в класацията; да няма някое, което да го измести)
разбира се.. имаше хубави моменти,
но досега май съм плакала само от красивото по пътуванията, а сега трябваше съвсем незабележимо в тъмното по пътя да избърсвам сълза
и в тия тъмни (буквално и преносно) моменти всъщност се явиха ясни изводи:
в живота ми движението нанякъде (без абсолютно никакво значение от посоките, които така или иначе не умея) винаги е било от особена важност
винаги съм смятала, че осмисля по особен и ценен начин
че пътуването само по себе си е някакъв вид успех
но разбрах нещо много, много важно
и толкова простичко
а именно
домът не е на местата, на които отивам
а е мястото, на което се връщам
и май там е радостта от съществуването на път
преди много време Никчу каза, че осмислям картата на България
пътувайки разбрах, че той е от тия, които осмислят глобуса
и май се кротнах
Абонамент за:
Публикации (Atom)
