прозорци за отваряне
но не посредством дръжка
а любов

http://kseniya.carbonmade.com/projects/4602593#7

попаднах и харесах словосъчетанието water sculpture
впечатли ме особено много; най-вероятно заради мимолетността на самото обозначаемо
че се появява и изчезва и породеното от това чувство за нещо специално
мисля, че харесвам неща лесно разрушими
такива, за които е нужна грижа и внимание

сещам се за материята хартия
тя е някъде по средата между описаното и сигурното

"Така започва всичко. С въздишки в недоловимото, пропадане в другостта, преоткриване. А как свършва? Когато ангелите изгубват себе си в нас, ние намираме в тях спасение"

(www.kozmoza.blogspot.com)

- За какво живееш в действителност? - попита тя пак.
- Нима човек знае за какво живее? А ти знаеш ли?
- За мен не е необходимо да зная това. Аз съм само едно отражение. Но ти си друг!
- Ти - отражение?
- Не се отклонявай. Какви са стремежите ти? За какво живееш?
- Вече чувам край ушите си плясъка на тежките криле на еснафското благополучие. Кой знае това в действителност? А ако го узнае, то вече се превръща в лъжа. Аз не искам да се обременявам с такъв товар. Това е всичко. Поне за сега.
- Ти просто не можеш да ми отговориш.
- Не мога - рекох аз. Не мога да ти отговоря тъй, както би ти отговорил един банкер или един пастор. И никога няма да мога. - Целунах влажните й рамене. - Пък и не съм свикнал на подобни въпроси. Дълго време моята единствена мисъл бе да оцелея и това беше толкова трудно, че нямах сили за нищо друго.

/Ерих Мария Ремарк/

мислите ми пак са в търново и по-точно в захарната квартира
във всичката изживяност
в разкошността със сиропирани кроасани
и оцеляването под въпрос през зимата

разхождахме се наскоро с владо около солниците и той разказваше, че едно време живял в онази прочута квартира на зеленка
каза: "беше нещо като у вас"
у нас
толкова правилно

точно сега съжалявам, че тези години не са филм
бих го гледала отново
и пак, и пак
с право казвахме тогава на марин да снима сериал
достатъчно беше да постави камера някъде около онази маса

показах една от малкото снимки от този период на краси
и тя каза, че ще се разплаче
а тя не плаче

мисля, че тогава всички бяхме щастливи
без дори да го осъзнаваме

"Много често почти под самия ми прозорец - кораби. Горди, бели. Обичам да ги посрещам и изпращам. Но понякога, когато се застоят за по-дълго, ме обзема раздразнение.
Каква полза, че си тук, корабе, като не мога да се възползвам. Само ми скриваш хоризонта."
/Керана Ангелова/

и с теб е така-
виждам те през прозорец
макар и не физически
пак е някакъв
но какво от това като
през него не влиза пресен въздух
слънце а само
от онази мъгла която
причинява късогледство

моля те вдигни си котвата
тръгни си
отлично разпознавам корабокрушения
особено тези в които
се давя в собствената си
соленоводност
тръгни си
позволи ми да видя хоризонта
тази синя чертичка спасение
преди
преди да ослепея
завинаги

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9627&Level=1

всички приличат на него
и никой от тях не е
дори самият той
не е себе си

и въпреки това
като че ли
важното е че забелязва неща
които се споменават в приказките
важни неща
като движението на облаците
или фабулата от гората

именно затова
бих помогнала с писането-
мога да поправям грешките
от всякакъв вид
и да оставям пространство
за вдишване
между думите

предлагам краят да е
и те заживели дълго и щастливо

без да бъде споменато
заедно

появяването ти отвреме-навреме
толкова пагубно за мен
фатално
опитвам да преглътна или да вдишам
или нещо друго като премигване
раздвижване на пръстите
прибиране на кичур от косата
да отложа за кратко не края а началото
защото във времена като тези
и умирането е празник

http://yordanradichkov.com/drawings/40/24

интересно е цялото това твое воайорстване

това
това не е истинско летене
не е дори никакво
и да
чувала съм че ако не опитвам
няма как да стане
но всеки път люти все повече
и очите ми се насълзяват
защото виж
при размах
падат пера
безброй пера
от пресен лук

не изтърсвам праха от миналото
не заради друго ами
защото ще литне във въздуха и пак ще го вдишам
пак ще ме дави
и мъчи
ще трябва да чакам търпеливо
да се навре и да запълни
ъгълчетата
/на усмивката/
да падне където си пада
което е почти като това
нещата да си дойдат на мястото
затова нека си стои
нека да е там
а аз с бавни движения
без да ме усети
ще пристъпя
и когато му дойде времето
/този път сегашното/
ще скоча
в дълбокото

кажи ми или ми напиши
убеди ме по някакъв начин
без значение какъв, но достоверен
че има смисъл
че погледнато анфас
и отстрани
изгледите са добри
направи го като хващане за ръката от току-що познат
не заради заплаха от падане
а
просто така

събужда ме в 7 и ме разхожда
възпитава ме
и ми показа ясно това, че
не всички са наясно
и човек осмива не когато разбира,
а когато не

преди 3 години Меди каза, че според нея картината трябва да се започне и завърши в един и същи ден
защото на следващия
човек е съвсем друг човек

като брауново движение са
казва
разговорите ни
днес си говорим 10
утре 1
после сигурно 5
и пак 4
и т.н.
не важи това според мен
не важи

защото

помежду ни няма физика
има разни други
училищни предмети
знаеш
химия музика
литература

 

най-вече
география има
помежду ни

предполагам че
съм нещо като чайника
който ти налива
по няколко пъти на ден
всеки път различен чай
всеки път прецеден бистър
с аромати на
пътешествия и дъжд
понякога дори на дом
на камина на канела
без захар но с късметче
старая се да не капя по масата
да не преливам от капачето
нито пък да остане утайка на дъното
ти би могъл да добавяш отвреме-навреме
топла вода

лека нощ и до българия му написах
и извадих вретеното само че
от толкова много убодвания
то вече е обло вече
не можеш да заспиш

дори през нощта

какво остава

за

100

години

представям си наша снимка

моята лява ръка на педя от тялото ми
твоята дясна на педя от твоето
разстояние между пръстите колкото други пръсти
леко присвити

но аз в единия край на снимката

а ти
в другия

каза ми, че истинската академия
започва сега