Метаморфоза

Изгнилите плодове
във фруктиерата на ума ми
променят плетивото й.
С времето заприлича на
плесенясъла черна желязна врата,
чиито фигурални зародиши,
крепящи се в кувьозите ми,
се стапят и се превръщат в парче стъкло,
загладено от времето и може би солта.
Не съм сигурна, че искам
да съм това стъкло,
чакащо да му отворят
(да се отзоват на матовия му стон).
А метаморфозата продължава..
19.10.2007
Fecit