Има нещо, което
се движи
по малки релси там,
в главата ми.
Като японски бързи влакове.
Усещам.
Спира на едно и също място.
Всеки път.
Последна гара.
Лепкава.
И скучна. Като всяка гара.
Българска.
С интернационални миризми
и жестове.
Но сякаш уютно е по гарите.
(Особено през зимата.)
Зареждам влаковете
с терпентин.
(Моята малка революция
в транспорта.)
3.10.2007
Fecit
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар