Виенското колело на моя живот
се завъртя в обратна посока.
Не ме предпазиха
дървенито му вагони,
червените.
Може би, защото
изтекоха 10-те минути
и секундите във високото,
където
видях завинаги
безкрайните кръгове,
въртящи се в правилна посока,
с които се блъсках
за моите 10 минути живот
и секундите във високото.
Въртяла съм се
в правилна посока.
15.10.2007
Fecit
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Много силно!
Така, както го разбирам...
Публикуване на коментар