Недостиг на витамин С

Едва ли някога ще се облека в бяло,
без да се накапя с цитросовия поглед
от огледалото.
...
Смених напитката с минерална вода,
подходяща за ежедневна употреба.
24.10.2007
Fecit

;(

Чувствам как сякаш захарен памук е залепнал по кожата ми
и иска да го отскубна заедно с космите и.. епидермиса,
за да боли.
Но не давам труповете си на другите.
Прегъвам се на 18 и залепвам частите си една за друга.
Превръщам се в нещо като оригами.
Хартиена.
Толкова хартиена...
22.10.2007
Fecit

Есен

Есен е
и аеродинамичните ми мисли
започват да обстрелват
покривите на съзнанието ви,
за да го измият
от червеното по керемидите.
Не ме поваляйте
със тези слънчеви батерии..
22.10.2007
Fecit

Метаморфоза

Изгнилите плодове
във фруктиерата на ума ми
променят плетивото й.
С времето заприлича на
плесенясъла черна желязна врата,
чиито фигурални зародиши,
крепящи се в кувьозите ми,
се стапят и се превръщат в парче стъкло,
загладено от времето и може би солта.
Не съм сигурна, че искам
да съм това стъкло,
чакащо да му отворят
(да се отзоват на матовия му стон).
А метаморфозата продължава..
19.10.2007
Fecit

Белите рокли

Толкова ретро са белите рокли.
Прашясали са
в тъмното,
в най-тъмното,
но не на гардеробите,
където молците помнят.
А там, където
вратите на гардеробите
са залостени
или по-скоро -
широко отворени.
17.10.2007
Fecit

Ще вали

Ще тръгна пеш.
Към пет, пет и нещо.
Със чадъра.
Ще те чакам там,
но не идвай.
Ще вали.
16.10.2007
Fecit

Виенско колело

Виенското колело на моя живот
се завъртя в обратна посока.
Не ме предпазиха
дървенито му вагони,
червените.
Може би, защото
изтекоха 10-те минути
и секундите във високото,
където
видях завинаги
безкрайните кръгове,
въртящи се в правилна посока,
с които се блъсках
за моите 10 минути живот
и секундите във високото.

Въртяла съм се
в правилна посока.
15.10.2007
Fecit

Автобусите са болни

Автобусите са болни.
Може би от хепатит.
Не съм наясно
със симптомите,
но седалките треперят.
А са топли.

Последна спирка
и пътниците станаха.
Избягаха от страх.
Защото кашлят автобусите
и плюят тъмни храчки.
Изпотени са стъклата им.
Жълти.

Ще остана при шофьора със цигарата.
(Разплакан e.)
И ще бутна с всичка сила дръжките.
(Нямат сили автобусите
сами да закопчеят ризите си.)

Ще стоя до края с автобусите,
прилегнала на задните седалки в ъгъла.
Ще попия със парцал сълзите им.

Ще стоя до края с автобусите...
8.10.2007
Fecit

В главата ми е лепкаво

Има нещо, което
се движи
по малки релси там,
в главата ми.
Като японски бързи влакове.
Усещам.
Спира на едно и също място.
Всеки път.

Последна гара.
Лепкава.
И скучна. Като всяка гара.
Българска.
С интернационални миризми
и жестове.

Но сякаш уютно е по гарите.
(Особено през зимата.)

Зареждам влаковете
с терпентин.
(Моята малка революция
в транспорта.)
3.10.2007
Fecit