Най-щастливият човек на света не може да казва 'л'.

В момента,
в който пиша това,
със сигурност
някое момиче
е тъжно
и пише кратко
стихотворение.

Дори най-сините къщи понякога са тъжни като мен.

липсват ми всички изгубени шарени копчета..

Мирише на подаръци и лак за нокти

Художниците и писателите са хора, които са избрали свободното време за професия.

аз съм малка Фрида Кало
обаче се надявам
някой ден да се завърна,
мои детски шарени сандали

Усещаш ли още
одеколона
на морето,

раницо?

от толкова обеци
морето не ме вика вече при себе си
мисли че съм рибар
а съм само уши
със корда и кукички
и влажен пясък по ботушите


просто ми липсва това
че си от Бургас
и не знаех как да ти го кажа

вали
и радостните дрехи по просторите
си махаме оранжево по детски

Не съм.
Но не всеки може да не бъде.
Или да не бях.

Ксенофил

мисли че
всяко мое ъгълче
е
пранаяма
а всъщност
просто
харесва стиховете ми

стихът е
половин литър за лев
и няколко минути път до магазина
а аз съм
чадър
влизащ в магазин

Ако всички зелени чадъри на света се отворят, ще завали ли?

Искам да съм във влака, връщащ се от Пловдив за Бургас. Искам и термос.

Ако ме видиш, ми кажи къде съм. Ок?

В легло кафето schmeckt besser.

Денят си е наш. Бисквитка, Sombrero?

След въртене, разтворима супичка за чашка и непълноценни разговори успях да заспя. Някъде към 2. Мислите за положителен сън бяха последните.

Не помня как е звъннал телефонът, не помня как съм се събудила, как съм се наддигнала и съм отишла в другия край на стаята. Не си спомням и как съм вдигнала. Спомням си само думата на отсрещния в 8 сутринта: "кажи"...

Дали, ако боядисам всички лимони в кафяво, а всички шоколади в жълто, ще има повече жълта стока в магазините?

домашно направени франзели
повече препечени отколкото френски
широки поли
и не докрай разресани коси
мисля че чаровността е в липсата на перфектност
- моят handmade day

* * *

Не толкова бързо. Линията ми на живота все още излиза от принтера..
А в Търново мастилото не свършва.

* * *

никога не парфюмирам писмата си
за да ги получиш потни
и намачкани от пътя

надявам се да ти харесват

* * *

Боли ме главата
и ми е скучно.
А ти, Хенри,
си нещастен пияница
и аз ти се възхищавам.
Исках да го знаеш.
30.3.2008
Fecit

99% какао

нямам Райхстаг
но имам слънчева пейка
за опаковане
със станиол от тъмни шоколади

за какво ще пишете сега?
Fecit
27.03.2008

* * *

някой е изял очните ми ябълки
сочни и зелени
и е оставил огризките в картина

двуизмерно ми е
и почти кафяво
Fecit
21.3.2008

20 дни

под ноктите ми с цвят на вишна има лято
със топла рохкава земя..
между пръстите ми мъжки пръсти-
къси и надраскани от струните
така е винаги през август
четири ръце
със общо двайсет пръста
и поляните..
и поляните са двайсет
Fecit
13.3.2008

И толкоз

"Аз вярвам, че човекът е създаден, и толкоз, да обича и да мечтае, и толкоз."
Таралежков

Той е нисък,
къдрав
и пише странни стихове.
Вечеря броколи.
И пише стихове.
И толкоз.
Стиховете са във някоя тетрадка,
броколите са в хладилника...
Стиховете са във някоя тетрадка,
броколите са в хладилника...
Стиховете са във някоя тетрадка,
броколите са в хладилника...
Стиховете са във някоя тетрадка,
броколите са в хладилника...
Стиховете са в хладилника,
броколите в някоя тетрадка...
Той беше нисък,
къдрав
и побъркан
и пишеше странни стихове.
И толкоз.
Fecit
6.3.2008

На люлките до последните скали

Бирената пяна заличава
всички надписи,
колкото и трезви да са те.
В устата ми хруска от пясъчни чувства
и изплювам.
Смелила съм камъчето.
Пустините са премълчани думи.
А морето-премълчани и забравени.
Толкова,
толкова много брегове...
Fecit
28.2.2008

До август

искам да избягам
от още безоловните очи
едва позеленели
и от димитърдимовските
тъмни и студени пламъци
но съм остеопорозно бавна
(въпреки детския шоколад с повече мляко)
оставам
и оставям да ме гледат
макар безизразни
макар далечни
пораснали до 19
и рисувани


Фламенко и сангрия
и е август..
Fecit
26.2.2008

Август

Нямаше го.
А аз го търсих между листите
на календара.
Къде си, Август?
Не беше напечатал още дните си..
Fecit
19.2.2008

Далеч

Твърде далеч съм..
неуспял физик
неуспял хомосексуалист
неуспял Буковски
с неуспяло синя барета
и съм далеч
далеч съм от мириса на лекарства
далеч съм от узото
и от шкафа с черните торбички
неуспяло далеч съм
далеч съм от шизофрениците
от дарбата им да мислят
двойно по-разумно
без гореспоменатите далечини
и си представям че
само белите котки не се катерят по дърветата
те се ближат
до нечия пишеща машина
а моята е твърде далеч
твърде далеч за да се ближа до нея
и узото и лекарствата продължават да са твърде далеч
Fecit
28.01.2008

Нощни влакове

Има нещо извратено
в нощните влакове
и едновременно с това
нещо романтично
и свръх човешко

купетата са попити с миризмата на цигари
стари цигари пушени през лятото
преди години
може би от двойка
влюбени
сидеродромофили

Толкова е човешко
че чак се плаша

Дебелите корици на Ницше
са безобидни
защото
не могат да се сравнят
с човешкото
толкова истинско човешкото
там
където Бог наистина е мъртъв

...толкова е човешко
(няма място за Бог)
толкова човешко
че чак се плаша

Железата се търкат
създавайки безвремие
страшно
вакуумно
анархично

Човешко е
във тяхното мълчание...
Fecit
9.1.2008

Обувките

Ако по кутията
от черните ми зимни обувки
имаше дупки
щях да съм абсолютно сигурна
че има нещо вътре
но когато е толкова италиански цялостна
се налага да повдигам периодично капака
за да видя дали са там
и какво се случва със обувките
Обувките които никога няма да сложа
защото са в голямата кутия
без отвори за очите

и винаги ще останат толкова черни
няма да изтъркам перфектните им подметки
и въпреки че зная
че ще ги заваря вътре
под големия розов капак с думичка на чужд език
в своята кожена интимност
69
повдигам капака
да проверя дали е валяло..
но тук не пада сняг
а магазините са пълни със ботуши
увити със хартии
във големи аутсайдерски кутии

затова и няма сняг
Fecit
9.1.2008

Поетите да не четат

истината
да
истината е
че поетите са малки хора
които искат да ме занимават със себе си
с неуспешните си връзки
и навярно строгите си майки
ако това е поезията
то аз отпушвам тръби
и запазвам топките с косми
космите на поетите
разплитам ги
и намирам причината
за многото им лъжливи любови
но едва ли някога ще разберат
защото поетите не говорят с мен
а ме оставят да отпушвам
запушените със самите тях тръби
и го правя
затова ми плащат
...с косми...
притежавам неуспешната любов на поетите
и каналите им
в които няма нищо поетично
не
наистина няма да го разберат
и ще продължат да ми се натрапват
с остарялата си
отходна система
Fecit
4.01.2008