След въртене, разтворима супичка за чашка и непълноценни разговори успях да заспя. Някъде към 2. Мислите за положителен сън бяха последните.
Не помня как е звъннал телефонът, не помня как съм се събудила, как съм се наддигнала и съм отишла в другия край на стаята. Не си спомням и как съм вдигнала. Спомням си само думата на отсрещния в 8 сутринта: "кажи"...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар