искам да избягам
от още безоловните очи
едва позеленели
и от димитърдимовските
тъмни и студени пламъци
но съм остеопорозно бавна
(въпреки детския шоколад с повече мляко)
оставам
и оставям да ме гледат
макар безизразни
макар далечни
пораснали до 19
и рисувани
Фламенко и сангрия
и е август..
Fecit
26.2.2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар