не изтърсвам праха от миналото
не заради друго ами
защото ще литне във въздуха и пак ще го вдишам
пак ще ме дави
и мъчи
ще трябва да чакам търпеливо
да се навре и да запълни
ъгълчетата
/на усмивката/
да падне където си пада
което е почти като това
нещата да си дойдат на мястото
затова нека си стои
нека да е там
а аз с бавни движения
без да ме усети
ще пристъпя
и когато му дойде времето
/този път сегашното/
ще скоча
в дълбокото