Правда и мир се целунаха"
събота, 18 октомври 2014 г.
сряда, 25 юни 2014 г.
неделя, 8 юни 2014 г.
вторник, 27 май 2014 г.
понеделник, 19 май 2014 г.
неделя, 18 май 2014 г.
събота, 17 май 2014 г.
неделя, 4 май 2014 г.
четвъртък, 1 май 2014 г.
сряда, 30 април 2014 г.
неделя, 27 април 2014 г.
петък, 25 април 2014 г.
понеделник, 21 април 2014 г.
неделя, 13 април 2014 г.
вторник, 8 април 2014 г.
петък, 4 април 2014 г.
четвъртък, 3 април 2014 г.
https://www.facebook.com/photo.php?v=10153739345495063&set=vb.305995220062&type=2&theater
"...но Господ прави да расте.
И тъй, нито който сади, е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте."
(Първо послание към коринтяните, 3:6-7)
"...но Господ прави да расте.
И тъй, нито който сади, е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте."
(Първо послание към коринтяните, 3:6-7)
вторник, 1 април 2014 г.
неделя, 30 март 2014 г.
събота, 29 март 2014 г.
събота, 15 март 2014 г.
събота, 8 март 2014 г.
неделя, 2 март 2014 г.
съсредоточи се върху наградата, не върху изпитанието.
не може да достигнеш, да се придвижиш до точка B, ако погледът, умът, вниманието и цялото ти същество е приковано в А. движи се по лъча, преодолявайки трудни отсечки. защото лъчите водят към източника на светлина.
и, ксения, ако обичаш (а ти обичаш), ако мъката се опита да те обгърне, кажи й, че при теб няма място за нея. нека си иде с празни ръце, а ти бъди с изпълнено от обещаното сърце.
и се наслаждавай.
не може да достигнеш, да се придвижиш до точка B, ако погледът, умът, вниманието и цялото ти същество е приковано в А. движи се по лъча, преодолявайки трудни отсечки. защото лъчите водят към източника на светлина.
и, ксения, ако обичаш (а ти обичаш), ако мъката се опита да те обгърне, кажи й, че при теб няма място за нея. нека си иде с празни ръце, а ти бъди с изпълнено от обещаното сърце.
и се наслаждавай.
вторник, 25 февруари 2014 г.
неделя, 23 февруари 2014 г.
липсва ми събуждането от истерични малки птички
и протягането в малката стая в бургас
навсякъде сутрините имат особен вкус и мирис
но съвсем различен е въздухът там, плътността му
съставът му
звуковите вълни, които се пренасят по него
морските вълни
магнитните вълни, които те привличат
към това огромно синьо създание
мъркащо и нежно прегръщащо
приемащо
и търпеливо очакващо те винаги
и винаги там
и протягането в малката стая в бургас
навсякъде сутрините имат особен вкус и мирис
но съвсем различен е въздухът там, плътността му
съставът му
звуковите вълни, които се пренасят по него
морските вълни
магнитните вълни, които те привличат
към това огромно синьо създание
мъркащо и нежно прегръщащо
приемащо
и търпеливо очакващо те винаги
и винаги там
събота, 22 февруари 2014 г.
вторник, 18 февруари 2014 г.
неделя, 16 февруари 2014 г.
моля се да се събудя, за да свърша това, за което съм дошла
и си записвам, че ще се опитам повече да не слизам толкова дълбоко в онази дупка- царство на мъка, немощ и горчивина
на която съм до немалка степен благодарна*
и ако се появят дупчици, няма да ги подминавам, а ще ги отбелязвам, изследвам и ще... им се радвам
може пък след години, поглеждайки живота си от по-високо, да се окаже, че се е получила най-изящната гравюра
без резки по повърхността или с твърде плитки такива, отпечатъкът би бил плътно черно поле
светлината чете формата, са ме учили
за да се стигне до нея, трябва да се издълбае материалът
заявявам: позволявам болката, няма да позволя отчаянието
доверявам се
и се надявам от дървено трупче да се изменя до картина със сюжет и смисъл
копнея
* - не забравяй това
и си записвам, че ще се опитам повече да не слизам толкова дълбоко в онази дупка- царство на мъка, немощ и горчивина
на която съм до немалка степен благодарна*
и ако се появят дупчици, няма да ги подминавам, а ще ги отбелязвам, изследвам и ще... им се радвам
може пък след години, поглеждайки живота си от по-високо, да се окаже, че се е получила най-изящната гравюра
без резки по повърхността или с твърде плитки такива, отпечатъкът би бил плътно черно поле
светлината чете формата, са ме учили
за да се стигне до нея, трябва да се издълбае материалът
заявявам: позволявам болката, няма да позволя отчаянието
доверявам се
и се надявам от дървено трупче да се изменя до картина със сюжет и смисъл
копнея
* - не забравяй това
сряда, 12 февруари 2014 г.
вторник, 11 февруари 2014 г.
понеделник, 10 февруари 2014 г.
неделя, 9 февруари 2014 г.
сряда, 5 февруари 2014 г.
неделя, 2 февруари 2014 г.
заклещена съм здраво всред оловните стени на собственото си безсилие
то иска да седя вътре, за да го запълвам
а аз искам да го сломя
да изляза от там-
обгърнало ме е цялата
изкусна отливка
с претенция за уникалност
само дето оригиналът е вътре
и тропа бясно по
подмолно закопчаната броня
която тежи, ограничава действията, пречи на дишането
нужно ми е да я съблека
да се освободя
за да се придвиждам, да тичам
със здрави и укрепнали крака напред
не ми е по вкуса нито
по мярка вече тази кройка
още малко да порасна
още малко
и ще се разпори
то иска да седя вътре, за да го запълвам
а аз искам да го сломя
да изляза от там-
обгърнало ме е цялата
изкусна отливка
с претенция за уникалност
само дето оригиналът е вътре
и тропа бясно по
подмолно закопчаната броня
която тежи, ограничава действията, пречи на дишането
нужно ми е да я съблека
да се освободя
за да се придвиждам, да тичам
със здрави и укрепнали крака напред
не ми е по вкуса нито
по мярка вече тази кройка
още малко да порасна
още малко
и ще се разпори
събота, 1 февруари 2014 г.
петък, 31 януари 2014 г.
четвъртък, 30 януари 2014 г.
сряда, 29 януари 2014 г.
събота, 25 януари 2014 г.
сряда, 22 януари 2014 г.
понеделник, 20 януари 2014 г.
събота, 18 януари 2014 г.
петък, 17 януари 2014 г.
вторник, 14 януари 2014 г.
неделя, 12 януари 2014 г.
петък, 10 януари 2014 г.
сряда, 8 януари 2014 г.
вторник, 7 януари 2014 г.
съблякох вече всичките си рокли
бельото, шала, ръкавиците
показах всички свои мънички недъзи
посочих и къде е важното:
минава се през гръдния ми кош
завой наляво
после малко по-навътре
ето го!
това е то което
тихичко тупти
пулсира даже като жаба
/навярно и така изглежда/
било с размери на юмрук
но аз не съм боец и може би не е голямо-
там нямало е никакви сражения
и стари ни една лирически истории
и никой не е влизал вътре да строи археология
и няма много мебели
а раклата е празна
и чешмата честичко прокапва
но някак си е топло
и вътре се побираш
целия
бельото, шала, ръкавиците
показах всички свои мънички недъзи
посочих и къде е важното:
минава се през гръдния ми кош
завой наляво
после малко по-навътре
ето го!
това е то което
тихичко тупти
пулсира даже като жаба
/навярно и така изглежда/
било с размери на юмрук
но аз не съм боец и може би не е голямо-
там нямало е никакви сражения
и стари ни една лирически истории
и никой не е влизал вътре да строи археология
и няма много мебели
а раклата е празна
и чешмата честичко прокапва
но някак си е топло
и вътре се побираш
целия
опитвам да определя по липсата ти
на какво разстояние от себе си
си ме заточил
опитвам да визирам това душевно разстояние
точно сега когато
си ми по-близък от всякога
когато духът ми трепери
и търси
Него и теб
...
обитаващи ридаещи водни райони,
наоколо е вече пълно с жаби
ще ги глътна всичките!
пък и да бъда после крастава
защото подобна география не съществува
има само: тук или там
с мен или без
а тези множащи се попови лъжички
ме режат като с нож...
на какво разстояние от себе си
си ме заточил
опитвам да визирам това душевно разстояние
точно сега когато
си ми по-близък от всякога
когато духът ми трепери
и търси
Него и теб
...
обитаващи ридаещи водни райони,
наоколо е вече пълно с жаби
ще ги глътна всичките!
пък и да бъда после крастава
защото подобна география не съществува
има само: тук или там
с мен или без
а тези множащи се попови лъжички
ме режат като с нож...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
