той откъсна вечността от календара й
откъсна последните й портокали
откъсна поглед от нея
тя увяхна

погледнат отгоре
града сигурно прилича на паяжина
от кабели за ток и интернет
и аз съм си в паяжината
на същото място
дори облаците се движат мамка му
въпреки че едва ли им пука
просто и небето като мен
си губи времето

и небето като мен
и аз като небето

си имам безсмислените облаци
не търси бели коне там
ще си загубиш времето

http://www.youtube.com/watch?v=hKYQwbRsFPk
http://www.youtube.com/watch?v=uqtjmWdq6AQ
http://www.youtube.com/watch?v=GnXFJOXvL_A
http://www.youtube.com/watch?v=cI_nkXUpvJk
http://www.youtube.com/watch?v=Dg-JYWqagXM
http://www.georgiandthebutterflies.com/
http://www.youtube.com/watch?v=akyP40IIwRs
http://www.youtube.com/watch?v=zJ15Uyhczqk&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=aYDNOoKztFo&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=NJ26X333wRg&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=Js9_kArrdlE

тоя пост ме плаши..

Мандарин и Мандарина най-после се срещнали и Въздухът спокоен издишал Коледа.

-имаш най-красивата усмивка на света...
-но аз не се усмихвам.
-така ли?..

аз виждам пеперуди
ти виждаш гъсеници
и твоите някога
ще се превърнат
но моите
умират
ако не летят

-На какво мирише?
-На бадеми.
-Колко е голяма?
-Колкото юмруче.
-Колко често се пере?
-Не се пере. Трябва да внимаваш да не я нацапаш много, защото иначе трябва да я хвърлиш и да си търсиш нова.
-Ахааа... Значи е скъпа?
-Просто се намира трудно. Като ония бонбони с портокал.
-А ако е свършила и дълго време няма?
-Тогава е неприятно като току-що изкарано зъбче дълго време.
-А ако видя нещо такова, как да разбера, че е тя?
-Ще ти се свие стомахчето като преди изпитване.
-Ама то значи не е хубаво като бонбоните! Даже точно обратното! Инобноб! Така ще й викаме!
А има ли от ония бонбони, истинските.. с портокала?
- :)) Един за теб и един за мен.
-Инобноб те, мамо!

Кучетата са намерили начин да си догонят опашките, а аз още си пея същата песен- без да свършва и да започва наново.
Просто си върви.
Без начало и без край.
Началото и краят са изтощителни и са създадени само за да напомнят, че може би се случва нещо значимо.
А значимото просто си върви.
Без начало и без край.

ония неща са важни
нищо друго не е важно
нещата
които идват и си отиват
които
при мен така и не дойдоха
така и не дойдоха
само си тръгваха
и тръгваха

и тръгваха
милиони пъти

очите ти посиняха
от толкова гледане в небето
бабо уенди
затвори плътно прозореца
да не ти се възпали пак
артрита от течението
и си разший
сенките от миналото
най-накрая


питър пан просто няма да се върне

мисля
че
пеперудите
са се задушили
в стомасите ни

играя си на криеница с думите
намирам ги
те ме намират
понякога се разминаваме за малко
нарушаваме правилата
караме се
те си тръгват
аз си тръгвам
и в края на деня
самотно сгушена под одеало
се крия сърдито от думите
те се крият от мен
намираме се случайно в скривалището
и се гушваме извинително
и се целуваме по бузите
и е топло
и е безопасно
и заспиваме
и се сънуваме

-Ало?-казал Човекът.
-Ало!-отговорила Телефонната слушалка.
-Със Смисъла на живота ли говоря?-попитал Човекът.
-Говорите с Телефонната слушалка-отвърнала Телефонната слушалка.
-Може ли да говоря със Смисъла на живота?-отново попитал Човекът.
-Е, как така!-сепнала се Телефонната слушалка,-Ама той няма да Ви чуе, ако не говорите с Телефонната слушалка.
-О.. Добре, благодаря Ви. Ще се постарая да го открия някъде другаде... - възпитано прекратил разговора Човекът.
-Това е Смисълът на живота-усмихнато заявила Телефонната слушалка.

сънувах
че
разговорите ни
вече
не се нуждаят
от
изкуствено дишане
и
че
облаците всъщност
са
големи
бели
захарни памуци
(големи колкото си искаме)

цяла седмица
вали във мен
барабани монотонно
по ръждивия следобед
с хлъзгави мисли
с влажен поглед от
задавени признания
с мухлясала усмивка
и с нито едно
от твоите
"добро утро
денят е прекрасен"

въпреки всичко

бузите ми
са пълни
с неизказани думички
(зъбите не смилат
гърлото не ги иска
толкова големи)
обувките ми
те посочват
с остър ъгъл
ръцете ми
се скриват
във джобовете
червеникави от срам
а устните ми
все така
продължават
да стискат
въпреки че
тайните
ги е страх
от тъмното
въпреки всичко
въпреки теб

сънувах във рими
следното стихче:
ти
аз
в сърчице
от цветен тебешир
съботите
неделите
(без значение деня от седмицата)
ти
аз
сърчице

ти
и
аз

ти и аз

-Имам подарък за теб!- казала Мишката превъзбудено и немигащо и извадила скритото зад гърба й Сиренце с червена панделка.
-О,-казъл Котката,- но аз не обичам Сиренце. Кара ме да се чувствам... неудовлетворен.
Мишката почувствала дупка в себе си, голяма колкото най-голямата в Сиренцето. Тя растяла и накрая цялата Мишка се превърнала в дупка.
Оттогава никой не видял Мишката. Дори не си спомняли цвета й.
Но аз знам, че дупките имат свое специално място във Вселената. Средностатистически, едва ли е кой знае колко велико да си дупка, но като че ли понякога е здравословно да си.
Това се грижи за добрия вид на Сиренцето.

в един идеален свят
може би
сивата ми рокля
рижавата ти риза
и опашките ни
биха изглеждали добре заедно

about you

птиците
са накацали
по ключиците ми
въртят се
пеят
и кълват
във въздуха
облаци
във формата
на сърчица.
изядоха ми
целия следобед..

тази вечер
разстоянията са
космически
на времето му трябва
часовникар
и въздухът мирише
на сополи...