той откъсна вечността от календара й
откъсна последните й портокали
откъсна поглед от нея
тя увяхна

погледнат отгоре
града сигурно прилича на паяжина
от кабели за ток и интернет
и аз съм си в паяжината
на същото място
дори облаците се движат мамка му
въпреки че едва ли им пука
просто и небето като мен
си губи времето

и небето като мен
и аз като небето

си имам безсмислените облаци
не търси бели коне там
ще си загубиш времето

http://www.youtube.com/watch?v=hKYQwbRsFPk
http://www.youtube.com/watch?v=uqtjmWdq6AQ
http://www.youtube.com/watch?v=GnXFJOXvL_A
http://www.youtube.com/watch?v=cI_nkXUpvJk
http://www.youtube.com/watch?v=Dg-JYWqagXM
http://www.georgiandthebutterflies.com/
http://www.youtube.com/watch?v=akyP40IIwRs
http://www.youtube.com/watch?v=zJ15Uyhczqk&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=aYDNOoKztFo&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=NJ26X333wRg&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=Js9_kArrdlE

тоя пост ме плаши..

Мандарин и Мандарина най-после се срещнали и Въздухът спокоен издишал Коледа.

-имаш най-красивата усмивка на света...
-но аз не се усмихвам.
-така ли?..

аз виждам пеперуди
ти виждаш гъсеници
и твоите някога
ще се превърнат
но моите
умират
ако не летят

-На какво мирише?
-На бадеми.
-Колко е голяма?
-Колкото юмруче.
-Колко често се пере?
-Не се пере. Трябва да внимаваш да не я нацапаш много, защото иначе трябва да я хвърлиш и да си търсиш нова.
-Ахааа... Значи е скъпа?
-Просто се намира трудно. Като ония бонбони с портокал.
-А ако е свършила и дълго време няма?
-Тогава е неприятно като току-що изкарано зъбче дълго време.
-А ако видя нещо такова, как да разбера, че е тя?
-Ще ти се свие стомахчето като преди изпитване.
-Ама то значи не е хубаво като бонбоните! Даже точно обратното! Инобноб! Така ще й викаме!
А има ли от ония бонбони, истинските.. с портокала?
- :)) Един за теб и един за мен.
-Инобноб те, мамо!

Кучетата са намерили начин да си догонят опашките, а аз още си пея същата песен- без да свършва и да започва наново.
Просто си върви.
Без начало и без край.
Началото и краят са изтощителни и са създадени само за да напомнят, че може би се случва нещо значимо.
А значимото просто си върви.
Без начало и без край.

ония неща са важни
нищо друго не е важно
нещата
които идват и си отиват
които
при мен така и не дойдоха
така и не дойдоха
само си тръгваха
и тръгваха

и тръгваха
милиони пъти

очите ти посиняха
от толкова гледане в небето
бабо уенди
затвори плътно прозореца
да не ти се възпали пак
артрита от течението
и си разший
сенките от миналото
най-накрая


питър пан просто няма да се върне

мисля
че
пеперудите
са се задушили
в стомасите ни

играя си на криеница с думите
намирам ги
те ме намират
понякога се разминаваме за малко
нарушаваме правилата
караме се
те си тръгват
аз си тръгвам
и в края на деня
самотно сгушена под одеало
се крия сърдито от думите
те се крият от мен
намираме се случайно в скривалището
и се гушваме извинително
и се целуваме по бузите
и е топло
и е безопасно
и заспиваме
и се сънуваме

-Ало?-казал Човекът.
-Ало!-отговорила Телефонната слушалка.
-Със Смисъла на живота ли говоря?-попитал Човекът.
-Говорите с Телефонната слушалка-отвърнала Телефонната слушалка.
-Може ли да говоря със Смисъла на живота?-отново попитал Човекът.
-Е, как така!-сепнала се Телефонната слушалка,-Ама той няма да Ви чуе, ако не говорите с Телефонната слушалка.
-О.. Добре, благодаря Ви. Ще се постарая да го открия някъде другаде... - възпитано прекратил разговора Човекът.
-Това е Смисълът на живота-усмихнато заявила Телефонната слушалка.

сънувах
че
разговорите ни
вече
не се нуждаят
от
изкуствено дишане
и
че
облаците всъщност
са
големи
бели
захарни памуци
(големи колкото си искаме)

цяла седмица
вали във мен
барабани монотонно
по ръждивия следобед
с хлъзгави мисли
с влажен поглед от
задавени признания
с мухлясала усмивка
и с нито едно
от твоите
"добро утро
денят е прекрасен"

въпреки всичко

бузите ми
са пълни
с неизказани думички
(зъбите не смилат
гърлото не ги иска
толкова големи)
обувките ми
те посочват
с остър ъгъл
ръцете ми
се скриват
във джобовете
червеникави от срам
а устните ми
все така
продължават
да стискат
въпреки че
тайните
ги е страх
от тъмното
въпреки всичко
въпреки теб

сънувах във рими
следното стихче:
ти
аз
в сърчице
от цветен тебешир
съботите
неделите
(без значение деня от седмицата)
ти
аз
сърчице

ти
и
аз

ти и аз

-Имам подарък за теб!- казала Мишката превъзбудено и немигащо и извадила скритото зад гърба й Сиренце с червена панделка.
-О,-казъл Котката,- но аз не обичам Сиренце. Кара ме да се чувствам... неудовлетворен.
Мишката почувствала дупка в себе си, голяма колкото най-голямата в Сиренцето. Тя растяла и накрая цялата Мишка се превърнала в дупка.
Оттогава никой не видял Мишката. Дори не си спомняли цвета й.
Но аз знам, че дупките имат свое специално място във Вселената. Средностатистически, едва ли е кой знае колко велико да си дупка, но като че ли понякога е здравословно да си.
Това се грижи за добрия вид на Сиренцето.

в един идеален свят
може би
сивата ми рокля
рижавата ти риза
и опашките ни
биха изглеждали добре заедно

about you

птиците
са накацали
по ключиците ми
въртят се
пеят
и кълват
във въздуха
облаци
във формата
на сърчица.
изядоха ми
целия следобед..

тази вечер
разстоянията са
космически
на времето му трябва
часовникар
и въздухът мирише
на сополи...

Истина- няма!
Утре сутрин в 6.

без теб
мога да се побера в кибритена кутийка
където да живея със пауните
които са си някакви кокошки
..

ще изям всички ябълки със семките
ще се превърна във гора
и ще ме имаш в дробовете си-
тъй близо до сърцето ти..

Индигови деца

накъде в бинтованото небе
ще посочат гипсираните им пръсти
накъде ще ни отведат
счупените им крака
и трябва ли за да стигнем дотам
или до морета от кислородна вода
да се катерим
по счупените им гръбнаци
плаши ме стерилността им
измислените им обезболяващи
вечно белите им чехли
твоята и моята индиговщина стигат
обичай ме със нея и заради нея
за да се превърнат всичките в небе
синьо и безтегловно
където да се вътрят хартиените ни мелнички

всичко е хаос от липси
а всичко е толкова много..

децата не казват "невероятно"
защото не знаят значението й
и казват по-често "обичам"
защото разбират същността й
невероятно е

писмо

привидно нещата са добре
обаче представата за тях
се размива като акварел
пътищата не знам чии са
и аз не знам чия съм
малка алиса с улични чешерски котараци
по асфалт и стълби
в кръговрат от хора
падаща от някъде
някъде другаде
толкова мъничка
неуспяваща да достигне ключа
за лампата
в собствената си съзнание
всекидневно угощавано
с бисквитка "изяж ме"
вече живея дори в нечии
кутии от коледа..

..не искам да съм очакван подарък..

затова просто прочети това писмо
и ме намери

[21:32:53] Renka: смятам този хелуин
[21:32:57] Renka: да се направя
[21:33:00] Renka: цялата в сиво
[21:33:08] Renka: т.е. ти ще помагаш
[21:33:11] Renka: с аерографа
[21:33:28] Renka: и с някакви черни дрехи
[21:33:32] Renka: черно-бели някакви
[21:33:35] Renka: и сиви
[21:33:44] Renka: и да не говоря цяла вечер
[21:33:46] Renka: а да си нося
[21:33:49] Renka: като тези
[21:33:53] Renka: от немите филми
[21:33:58] Renka: листове с реплики
[21:33:59] Renka: като
[21:34:06] Renka: "добър вечер!"
[21:34:20] Renka: "Наздраве!"
[21:34:27] Renka: "Още един ром,моля!"
[21:34:45] Renka: "Обичам тази песеееееееен!!!!"
[21:34:47] Renka: и такива
[21:34:49] Renka: ама тихо!
[21:34:58] Ксения: няма съм
[21:34:58] Renka: ти нали си ми съучастник
[21:35:11] Renka: може да ми направиш сива косата
[21:35:28] Renka: или да дойдеш в нещо супер шарено
[21:35:31] Renka: и ще сме
[21:35:39] Renka: цигане със сиво петно

...

[21:35:58] Ксения: и ще сме равновесието във вселената
[21:36:03] Renka: о да!
[21:36:06] Renka: точно така!
[21:36:07] Renka: тва е!
[21:36:09] Renka: решеноооооооооо
[21:36:17] Ксения: аз съм мега шарена
[21:36:27] Renka: аз съм мега сивa
[21:36:30] Ксения: ние сме Вселена!


приличаш на моите любими жени
ми каза
косата е толкова ренесанс
но тази шапка е толкова двайсетте
ти си моето момиче
ми каза тя
какво да ти кажа
казах аз
аз съм твоето момиче
усмихнах се с мисъл в левия край
ние сме вселена
тя няма раса
няма пол
няма възраст
няма убеждения
предубеждения
послубеждения
нея просто си я има
това й е работата
аз те имам
ти ме имаш
това ни е работата
заедно с всички липси
с всички незаченати неща
изискващи длето конец или нещо друго
и с всичките недели на света

ние сме вселена

напълнялата ми съвест
не понася да се оглежда
във влажните ти огледала

животът ми е домошар
който вечно чака
съседът да дойде на гости

Среща

Красотата ми
играе на ластик
пред блока
и отново закъснява за вечеря

събудих се
върху бисквитения си сал
разтопил се под пръските
на захарен сироп
на безброй набъбнали трохички
във които потъвам
бавно меко и ванилено
както всяка
сънотворна
съботна
сутрин
преди денят
да си вдигне щорите
да пусне миксера си
и да ме центрофугира
до състоянието
на стафидка
която просто да я има
в нечие парче
от седмицата

твърде малко мен
твърде много нас

Не мога.

Какво му е толкова ясното на белия ден?

миши свят

има толкова много
видове
перспектива
права
въздушна
сферична
и още много
за които не зная
а за тази
пред нас
просто
знам
че липсва

Май и мама е почти на 20

"Тези, които си мислят, че наградите на живота са някъде отвъд дъгата, много си прегарят филийките."
от късметчето на Аги


днес разбрах
че вече съм почти на 20
и май е дошло времето да почакам
смисълът на живота да ме намери
да ме измие
да ми изглади ризите
и да ме напудри
да ме превърне в доказателство за това
колко е красив
и докато чакам ще използвам
последните си мигове
да се омажа с лютеница
и да събера черно под ноктите
за което мама да се скара
с лютеница на усмивката

близостта е загуба на разстояние
което изисква време за пренебрегване
а времето е загуба на време
и точно там
е точицата вечност

:)

той е Мишо
и живее
на терасата
срещу обелското гробище
и е чувал
че цялата Вселена ти съдейства
когато силно искаш нещо
необходим е
само

един

кратък

скок

цветът на 2272 листчета от детелини
е много много по-различен
от цвета на 2271 листчета от детелини

аз съм стихотворение
с някакъв смисъл
нито по-малко
нито повече
точно толкова смисъл
колкото носи
аз съм стихотворение
и понякога се страхувам
да не пишеш за мен
за да не промениш
колко точно
нито по-малко
нито повече
някакъв смисъл
има
в
аз съм стихотворение..

гларусите умират
още на половината на разстоянието
помежду ни
успяват да споделят
само смъртта си

...
-А ти как се казваш?
-Ксения.
-Като цвета ли?
-:))

необходимо е само
точно някой
да не забележи облаците
и ще завали
сигурна съм
ще вали

женен
с мартеница "боби"
еднодоларова банкнота с бухал
в специално разделение в портфейла
каучукови подметки
и обичам горчица
и всичко за мен
може да се напише
на гърба на пощенска марка
която се надявам някой да оближе
и прати
в някое от ателиетата
в Karlsruhe
където всички професори
са с практични обувки
и са женени
и обичат горчица

shit

Върни ми чорапа, скапан шизофреник!

Има твърде много книги, които искам да прочета.

Петъци

петъци
цял живот петъци
петъци
зелени петъци
портрети на петъци
в зелено
на изгубени
и на намерени петъци
и на създадени
в зелени плетки
и цял живот
петъчен шал по "Александровска"

покуцващи
минаващи
оглеждащи
пресичащи
оглеждащи
влизащи
покашлящи
поздравяващи
усмихващи
..чупещи..
псуващи
излизащи
оглеждащи
пресичащи
оглеждащи
минаващи
покуцващи

1:22 е
вече..
ако по това време
имах шапка
щях да карам влак
но нямам
затова ще си лягам
и можеше примерно
да пристигна в Париж
примерно..
колкото и да е банално
и да пия вино
но не съм там
затова ще си лягам
а и понякога
когато е почти 1:30
понякога..
е хубаво да не си в Париж

Има толкова много грижливо сресани глави в автобусите, че се чудя какво се опитват да скрият толкова добре?

По моста над Янтра често срещам видимо щастливи хора, повечето от които бивши самоубийци.

вървя по тавана
понякога
съвсем понякога
за добро кръвооросяване
и бодрост
а понякога
съвсем понякога
за да усетя
земята си под мене

подутите ми пръсти
поискаха да избягат
от собствената си

неудовлетвореност

неудовлетвореност
неудовлетвореност
10 пъти общо
неудовлетвореност
не стигат
неудовлетвореност...

беше твърде светло за тях
от твърде много свещи
и се блъсках
блъсках
блъсках
блъсках
блъсках
блъсках
блъсках
блъсках
хиляда пъти
блъсках се
блъсках
блъсках
блъсках...

най-лесно е

блъскам се
блъскам се
блъскам се...
докато забравя
или поне
се престоря

и си сложа чорапите

Абонатът на телефона е изключен или извън обхват.