дали били забравили душевните си тетрадки на верандата отворени
и вятъра разхвърлил листите
и хербаризираните между тях сезони
спомени
и чувства
не се знаеше
но беше ясно че
не можеше да продължава така
не бяха способни да изкачат еверест соло
тръгваш и качваш
тръгвам и качвам
трябвало е точно така да стане
да търсят и сглобяват дневниците си
и да осъзнаят
че единия притежава страници от живота на другия
и че иска да ги задържи

дали поради неудобство от връщането им на истинския притежател
или от друго
не беше ясноs

Най-важното е да не забравяме, че тук, на земята, сме на гости. Затова да си носим обноските.

забелязал ли си
как листата
понякога
падат нагоре?

На гарата в Пловдив срещнах жената, която винаги рисувам.

Явно септември не е нашето време за комуникация. Липсва ми обмяна на информация, различна от: "Добро утро, Кенчу. Аз съм добре, вчера ходих еди-къде-си, а сега ще сядам да рисувам."
Когато режеш нещо живо, от него си отиват соковете. Съответно става жилаво и се опъва.. или просто умира.
И аз съм добре. Вчера се разхождах из Бургас. Сега ще рисувам.

Да, това тук е за теб.

не сме 50% и 50%
а сме 1 и 1

тази вечер лятото свърши

птиците отлетяха заедно към по-южни места
а аз вървя върху яйчени черупки
студени и нередно остри
за да плача
и после да констатирам че
метеорологично
времето отново
е неблагоприятно за отлитане
от теб

всяка вечер излиза навън
сам
качва се на някой баир
или на големия орех до къщата
оглежда се
преценява добре небето
и хваща ръцете си във формата на пистолет
опитвам да застрелям звездите ми каза
за да паднат победени
и да сбъднат мечтата
за любов

бум-бум

любовта ни дава пример
учи птиците
как се лети от щастие
каза той
да да
отговорих аз и го целунах
и скрих всички кокошки
под палтото си

1. изпираме дрехите
2. измиваме телата
3. пречистваме душите

:/

очаквам обаждане
с кратка поверителна информация
като в тайните служби

той се опитва да не се влюби
аз се опитвам да се..

елате момичета
елате
да си направим гердани от гроздове
и обеци от боровинки
да лежим следобед по треви
тихи от щастие
по белите си рокли
по които
петна от топла пръст и сок от праскови
и така унесени
ще ни катерят калинки
ще политат от най-високото на гърдите ни
а като се събудим
с пръсти ще докосваме и галим облаци
като домашни бели котки
ревнив вятър ще ни роши
в косите на мая ще загуби лайка и пресни жълъди
елате момичета
да изперем сънищата
и да тичаме
да тичаме по брега
тичайте момичета
да догоним времето
или то нас
елате тук
да отдъхнем
да се усмихваме и плачем от поезия
елате
ще си направим гердани от гроздове
така ще имаме чай и стафиди за зимата

душевният ми дъбов шкаф
съхранява малък сервиз от
чуплив порцелан
на цветя
сънени акварелни люляци
за чай с две бучки захар
и дребни бели сладки
в тихичък следобед
ако се облегнеш
старите вратички със стъклата
сигурно ще се отворят...

кажи ми
да затопля вода
или да взема метлата?


* * *
[17:06:49] Astagator: бду. ай да пием чай скоро време

Обичам, когато седя в стаята,съсредоточена над линолеума, и през отворения прозорец влезе аромат на чисти чаршафи.

вечерята на масата
чувствата в стомасите

висша форма

Ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.
* * *
Ние можем да имаме много жени,
но една ще бъде от начало до края ни.
Тази, която не ще ни вини.
Не ще ни вини, когато от чужда любов сме замаяни.

След кафето на ТерасатаНаДани се замислих колко ще е хубаво да пием заедно следобедно кафе в чужда страна на подобна тераса с подобни разговори. Сигурно толкова хубаво, колкото сутрешното в Лондон. То е с мляко, без приказки и с нахлузване на панталони. Следобедното е с филми, мечти и с цветове като от последния филм на Охлюва.

Малко сме. Малки сме. Но не и диваните на сърцата ни. Меко и уютно е. Млечно кафе с момичетата. Шест малки жени. Приемаме и гости.

Ранна, подпухнала, неразсънена и показателна снимка:

"Най-сетне някой ме обичаше така, както аз го обичах."

http://www.unurth.com/

Поезията пие кафе на терасата на Дани. Искам да сложа празна тетрадка върху дървената маса, да се скрия зад прането и в късния следобед да я прочета..

Започвам да събирам багаж за еднопосочния куфар до Париж..

Там ще си носим новите дрехи.
Старите ще оставим в София.

голите автопортрети
в огледалото
приличат повече на мен
отколкото аз самата
в действителност

научихме се да летим
но така и не научихме посоките

дано да забележиш
трохите от високото

не затваряй този прозорец
той има нужда от пространствата ти
а те може би от въздуха му
с аромата на какао графики и есен
не го оставяй да се блъска в стъклата
никога

защото
прозорците затворени се задушават

"понякогаш се засичаме"

чувам глас
и усещам
малките косъмчета точно под лакътя
закачат моите
взаимодействат си
но не директно
като картина на две еднакви неща
завързани с мека прежда
от някой детски пуловер
баба го е плела
през лятото
правила е прежда
със слюнка между пръстите
и е плела
и онези два предмета
сме ние
между преждата
между пръстите
между
не самите неща
а между тях

между нас
усещане за разстояния
между
между мен и теб


между другото
чувам гласа си
между нас няма да се получи

онлайн плач в скайп

не им пука

Агамоница

дойдох
но не пристигнах
слязох на този коловоз
от общо два
единият е за наляво
другият е за надясно
но и двата са тук
и аз съм тук
аз съм мястото
откъдето тръгват посоките
за наляво
и
за надясно
но не съм място
защото мястото
си седи винаги
на мястото
аз съм човекът
който създава посоките
с лява
и с дясна
ръка
нямам нужда от място
а само от посоки
за да идвам
но не и да пристигам

откриваме се по малко
и се обичаме по много

това е всичко

Говореше се преди, че ако попаднеш в среда със звуци, чиято честота е еднаква с тази на сърдечния ти ритъм, ще последва фатален край.
Началото на това тук .... .. . ..

Думичката е обичане.

Много мило ми стана, като си забелязох хаоса..

двамата
изпълваме
цялото пространство
достатъчни сме
и
вярваме
един в друг
но не става въпрос за доверие
а за любов

вече
не се
обичаме

едната аз
левитира
и замеря другата аз
със семки и корички
от узрели плодове

другата аз
ги засажда
те порасват
сочни и високи
и не успявам да ги стигна

левитиращата аз обаче успява
обелва ги
и хвърля по другата
с укор
коричките

отново си играем на квадратчета
в четирите посоки
а те посоките били две-

близо
и
далеч