всяко момиче от бургас
сигурна съм
минава през поляната с каменните фигури
(буквално и преносно)
върви по вътрешните алеи
(отново буквално и преносно)
за да стигне до морето
да го види
дали все още
стои вързано
на същото място
да го погали както се гали куче
ако не си ходила отдавна
то отстъпва назад
но после те подушва
разбира че си ти
и идва към теб
заиграва се
пръска те с мократа си козина
или захапва най-стърчащите пръсти на краката
отначало се стряскаш
отстъпваш назад
мислиш си че може би е освирепяло
рискуваш
нямаш страх от кучета
приближаваш се да му се скараш
а то ляга в краката ти
разбираш че няма страшно
не сте се забравили
казваш му колко много ти е липсвало
то пляска подобно с опашка
усмихваш му се
но подушва истината
усеща раничката
ще я оближе
за да я излекува
то има тази способност
заглажда дупките по пътищата
следи от нечие тежко стъпване на тръгване
така е по-добре
казваш си
оставайки можеше да настъпиш морето
(в мен)
то щеше да изскимти
да скъса синджира и да избяга
и никога повече да не се върне
какво от това тогава
че съм момичето от бургас