днес може би е нещо като моя, само моя нова година
хората смятат, че тогава са щастливи, но питайте манито, ние с нея знаем как стоят нещата в действителност
(а днес е 23 ноември, онзи buy nothing day, казах ви за този ден миналата година в автобуса на път към терминала. може би през ноември просто плача повече)
затова си съставям to do list днес,
който включва това да се науча на подреденост в разни отношение- най-вече да подреждам времето. повечето хора го правят в права линия. не знам как успяват. то само по себе си е толкова хаотично и се самопрескача, че идея нямам как успяват да го укротят. ще се постарая..
успея ли да подредя времето по чекмеджета, ще имам чекмедже с рисуване, а не цяла лавина.. понякога е хубаво, но в други случаи е пагубно и отнема твърде много време съживяване
ще си имам чекмедже с книги, които сега лежат от другата страна на леглото като любовници, които не всяка вечер успявам да докосна
ще си имам и чекмедже с онези разходки, като тази навръщане снощи- когато вече е тъмно и се усеща ноември, но въпреки това противосезонно с всички маргаритки, които имам, крачих по бял чорапогащник сред хората до часовника, после покрай бара на владо, красен с профучаващо колело, индийския за клечки кокос, о, нямате, добре, ще взема тези
където на няколко крачки се усеща мириса на марихуана
когато, вървейки, слагам всеки път навитите на руло листи в чантата да стърчат като франзела, защото или ръцете замръзват, или им е скучно да държат
така де, исках да кажа, че ще имам чекмедже и с град
с манито и светльо (дано да има още пъти в морската)
по-рядко лили, теодора, мая и антония
може би и онези архитекти (по душевен хороскоп или календар, както се води, тази нова година със сигурност е на архитекта)
куклен театър в събота сутрин

и едно чекмедже за тайни..