малко ме е страх от мисълта, че може един ден да не чувствам нещата толкова силно
страх ме е, като срещна човек, който не се впечатлява.. или поне видимо
по принцип не вярвам много на хората, които ахват "о, колко е красиво", защото по този начин си отнемат от времето и енергията за изживяване
но онези хора, на които не им се появяват още 30 блясъци в очите
на които сърцето им не започне да прозира през блузата, опитвайки се да я скъса и да се надуе (и накрая взриви) като онези палатки, които пускаш и те сами се разпъват
изобщо ме е страх, че сърцето на някои хора е повече орган, отколкото душевност
хора, които не смятат за очарователни разни неща като петна от горчица или мляко над горната устна
страх един ден да не се превърна като тях и неохотно, стараейки се никой да не види, да почистя следите
в този ред на мисли е страшно, че може вече да няма баби, които да карат децата да пият топло козе мляко и на тях да им прилошава от каймака
изобщо, че бабите ще изчезнат
както и бабешките рокли или че ще има твърде много красиви рокли (да, бабешки=красиви)
страх ме е, че може да се превърна в онези жени, които носят еднакви пуловери, които пазаруват по списък
чиито мъже не ги питат как са, но наистина как са
тоест ме е страх, че може да се влюбя в неподходящ или изобщо да не се влюбя
страх ме е от мъже, които не отварят вратите на жените, които не ги целуват по врата, когато нямат шалове
страх ме е и от някакви неща, като това, че ще спрат да произвеждат плексиглас, хомогенно PVC
че повече няма да има круша, липа, чимшир, дъб
страх ме е да не ми омръзне шоколадът, поезията
да не ми омръзне да рисувам - от това ужасно ме е страх
да не ми омръзне да ходя
страх ме е от идеята един ден да предвиждам случките в детайли
от това че ще мога да правя планове, които да изпълнявам
страх ме е и че сутрини като тази могат да свършат, когато просто всичко е наред
много ме е страх от това нещата да спрат да напомнят на други неща, както сладоледът виолетка за детството и царевичните пръчки, набодени на солети
че тортите ще изгубят специалното си значение
че всички хамаци ще се продънят
че палатките вече няма да приличат на къщички
а пък и че от прозорците на къщите ще спрат да се провесват крака
че ще измислят специална материя и чорапите вече никога няма да имат дупки
дупки от скитане
страх ме е че някога може да спра да се губя
или че един ден ще намеря всичко, което съм изгубила
страх ме е, че може да изгубя паническия си страх за вземане на решения
че езикът ми ще спре да се заплита и че ще спра да казвам "копупка"
и също ме е страх това да няма какво да си пожелая, ако срещна златната рибка
днес писах на едно момиче, че е като онези жени с красивите блогове с домашно изпечени пайове от горски боровинки, тя отговори, че мислела, че аз съм такава
страх ме е, че ще забравя да се оглеждам за боровинки най-вече в родопите и по-малко в стара планина
и че ще забравя как се пече пай
макар и от череши
и че ще спра да се опитвам да се оглеждам в тях и да се смея, ако се открия
страх ме е че един ден изобщо може да спра да се смея или плача
от тъга или от прекрасност
и че всички дантели на света ще се разплетат и така нещата ще изгубят истинските си значения
не тълковните
страх ме е от това, че хората може да започнат да казват "обичам те" именно заради тълковното значение е
и че ще знаят повече думи, отколкото състояния
и още толкова много неща, че ме е страх да си ги помисля всичките...