тази вечер
разстоянията са
космически
на времето му трябва
часовникар
и въздухът мирише
на сополи...

Истина- няма!
Утре сутрин в 6.

без теб
мога да се побера в кибритена кутийка
където да живея със пауните
които са си някакви кокошки
..

ще изям всички ябълки със семките
ще се превърна във гора
и ще ме имаш в дробовете си-
тъй близо до сърцето ти..

Индигови деца

накъде в бинтованото небе
ще посочат гипсираните им пръсти
накъде ще ни отведат
счупените им крака
и трябва ли за да стигнем дотам
или до морета от кислородна вода
да се катерим
по счупените им гръбнаци
плаши ме стерилността им
измислените им обезболяващи
вечно белите им чехли
твоята и моята индиговщина стигат
обичай ме със нея и заради нея
за да се превърнат всичките в небе
синьо и безтегловно
където да се вътрят хартиените ни мелнички

всичко е хаос от липси
а всичко е толкова много..

децата не казват "невероятно"
защото не знаят значението й
и казват по-често "обичам"
защото разбират същността й
невероятно е