Индигови деца

накъде в бинтованото небе
ще посочат гипсираните им пръсти
накъде ще ни отведат
счупените им крака
и трябва ли за да стигнем дотам
или до морета от кислородна вода
да се катерим
по счупените им гръбнаци
плаши ме стерилността им
измислените им обезболяващи
вечно белите им чехли
твоята и моята индиговщина стигат
обичай ме със нея и заради нея
за да се превърнат всичките в небе
синьо и безтегловно
където да се вътрят хартиените ни мелнички