20 дни

под ноктите ми с цвят на вишна има лято
със топла рохкава земя..
между пръстите ми мъжки пръсти-
къси и надраскани от струните
така е винаги през август
четири ръце
със общо двайсет пръста
и поляните..
и поляните са двайсет
Fecit
13.3.2008

И толкоз

"Аз вярвам, че човекът е създаден, и толкоз, да обича и да мечтае, и толкоз."
Таралежков

Той е нисък,
къдрав
и пише странни стихове.
Вечеря броколи.
И пише стихове.
И толкоз.
Стиховете са във някоя тетрадка,
броколите са в хладилника...
Стиховете са във някоя тетрадка,
броколите са в хладилника...
Стиховете са във някоя тетрадка,
броколите са в хладилника...
Стиховете са във някоя тетрадка,
броколите са в хладилника...
Стиховете са в хладилника,
броколите в някоя тетрадка...
Той беше нисък,
къдрав
и побъркан
и пишеше странни стихове.
И толкоз.
Fecit
6.3.2008

На люлките до последните скали

Бирената пяна заличава
всички надписи,
колкото и трезви да са те.
В устата ми хруска от пясъчни чувства
и изплювам.
Смелила съм камъчето.
Пустините са премълчани думи.
А морето-премълчани и забравени.
Толкова,
толкова много брегове...
Fecit
28.2.2008

До август

искам да избягам
от още безоловните очи
едва позеленели
и от димитърдимовските
тъмни и студени пламъци
но съм остеопорозно бавна
(въпреки детския шоколад с повече мляко)
оставам
и оставям да ме гледат
макар безизразни
макар далечни
пораснали до 19
и рисувани


Фламенко и сангрия
и е август..
Fecit
26.2.2008

Август

Нямаше го.
А аз го търсих между листите
на календара.
Къде си, Август?
Не беше напечатал още дните си..
Fecit
19.2.2008

Далеч

Твърде далеч съм..
неуспял физик
неуспял хомосексуалист
неуспял Буковски
с неуспяло синя барета
и съм далеч
далеч съм от мириса на лекарства
далеч съм от узото
и от шкафа с черните торбички
неуспяло далеч съм
далеч съм от шизофрениците
от дарбата им да мислят
двойно по-разумно
без гореспоменатите далечини
и си представям че
само белите котки не се катерят по дърветата
те се ближат
до нечия пишеща машина
а моята е твърде далеч
твърде далеч за да се ближа до нея
и узото и лекарствата продължават да са твърде далеч
Fecit
28.01.2008

Нощни влакове

Има нещо извратено
в нощните влакове
и едновременно с това
нещо романтично
и свръх човешко

купетата са попити с миризмата на цигари
стари цигари пушени през лятото
преди години
може би от двойка
влюбени
сидеродромофили

Толкова е човешко
че чак се плаша

Дебелите корици на Ницше
са безобидни
защото
не могат да се сравнят
с човешкото
толкова истинско човешкото
там
където Бог наистина е мъртъв

...толкова е човешко
(няма място за Бог)
толкова човешко
че чак се плаша

Железата се търкат
създавайки безвремие
страшно
вакуумно
анархично

Човешко е
във тяхното мълчание...
Fecit
9.1.2008