Обувките

Ако по кутията
от черните ми зимни обувки
имаше дупки
щях да съм абсолютно сигурна
че има нещо вътре
но когато е толкова италиански цялостна
се налага да повдигам периодично капака
за да видя дали са там
и какво се случва със обувките
Обувките които никога няма да сложа
защото са в голямата кутия
без отвори за очите

и винаги ще останат толкова черни
няма да изтъркам перфектните им подметки
и въпреки че зная
че ще ги заваря вътре
под големия розов капак с думичка на чужд език
в своята кожена интимност
69
повдигам капака
да проверя дали е валяло..
но тук не пада сняг
а магазините са пълни със ботуши
увити със хартии
във големи аутсайдерски кутии

затова и няма сняг
Fecit
9.1.2008

Поетите да не четат

истината
да
истината е
че поетите са малки хора
които искат да ме занимават със себе си
с неуспешните си връзки
и навярно строгите си майки
ако това е поезията
то аз отпушвам тръби
и запазвам топките с косми
космите на поетите
разплитам ги
и намирам причината
за многото им лъжливи любови
но едва ли някога ще разберат
защото поетите не говорят с мен
а ме оставят да отпушвам
запушените със самите тях тръби
и го правя
затова ми плащат
...с косми...
притежавам неуспешната любов на поетите
и каналите им
в които няма нищо поетично
не
наистина няма да го разберат
и ще продължат да ми се натрапват
с остарялата си
отходна система
Fecit
4.01.2008

* * *

невроза
неделна невроза
и делничен фанатизъм
а всъщност дните нямат никакво значение
важни са единствено
за телевизията
защото не помня датите
затова и млякото винаги е вкиснато
срокът ми на годност
е до петък
а в събота винаги се реставрирам
понякога заприличвам на икона
от онези
еднолицеви и многоизразни
зная
че очите им са рисувани
наново
заради възрастта
и нямат мигли
травеститите си слагат изкуствени
и ги махат
след неделното събиране
те поне правят опит
а иконите
безкосмено си чакат
съботите
Fecit
30.12.2007

Южна Корея

всеки има
поне по няколко
от онези самоубийствени следобеди
в които избираш
най-жълтата си риза
която е подарък
и се чудиш дали ще издържи тежестта ти
може дрехата да е корейска
от Южна Корея
нямам идея какво е на мода там
не съм се разхождала
по навярно дръпнатите им улици
не знам дали над тях има розови сателити
колко печели един средностатистически кореец
(сигурно повече от мен)
дали жените им са голи и по химикалките
може да ядат спагети
например със стафиди
не знам дали в Южна Корея има стафиди
не знам също така
дали ако ризата ме издържи
ще кръстят някоя болест
някоя южнокорейска болест
на мое име
Болестта на Ксения
може да е увреждане на дихателните пътища
или на мозъчен дял
или на двете
среща се само в Корея
сигурно затова я наричат
"Страната на утринната СВЕЖЕСТ"
не се сещам за нищо по-свежо от "въздух"
и нищо по-мозъчно от "утрин"
но аз харесвам следобедите
колкото и жълти да са те
понякога.
Fecit
29.12.2007

* * *

Уилбър
бе луд художник,
живеещ на пристанището
в Саутхемптън, Южна Англия,
но не за да рисува кораби.
Fecit
28.12.3007

Дьо Жак

Мосю Дьо Жак,
оставихме ви
кърпите,
с които можете
артритно
да побъбрите.
На стената,
където са били
иконите.
Онези, дето са
преди Чернобил.

Какво ли казвате
на кърпите?
И те попиват ли,
попиват..
После с мъка ги
пера.
Те знаят
тайни.
А аз ги гоня
във каналите.
И там се давят.
Аз ги давя.
Във микробите.

Мосю Дьо Жак,
последно..
Аз..

Добре.
Оставяме ви
насаме.
Отивам на пазар
за кърпи.


(Пак ги търся
по витрините.
А те винаги са
в северния ъгъл.
Прилежно сгънати.
Целта им е
да абсорбират.)
Fecit
27.12.2007

Газирано

Не дишам.
Събирам вятъра в порите си.
Имитирам.

Може би.

Дано.
Fecit
13.12.2007