Мосю Дьо Жак,
оставихме ви
кърпите,
с които можете
артритно
да побъбрите.
На стената,
където са били
иконите.
Онези, дето са
преди Чернобил.
Какво ли казвате
на кърпите?
И те попиват ли,
попиват..
После с мъка ги
пера.
Те знаят
тайни.
А аз ги гоня
във каналите.
И там се давят.
Аз ги давя.
Във микробите.
Мосю Дьо Жак,
последно..
Аз..
Добре.
Оставяме ви
насаме.
Отивам на пазар
за кърпи.
(Пак ги търся
по витрините.
А те винаги са
в северния ъгъл.
Прилежно сгънати.
Целта им е
да абсорбират.)
Fecit
27.12.2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар