моля се да се събудя, за да свърша това, за което съм дошла
и си записвам, че ще се опитам повече да не слизам толкова дълбоко в онази дупка- царство на мъка, немощ и горчивина
на която съм до немалка степен благодарна*
и ако се появят дупчици, няма да ги подминавам, а ще ги отбелязвам, изследвам и ще... им се радвам
може пък след години, поглеждайки живота си от по-високо, да се окаже, че се е получила най-изящната гравюра
без резки по повърхността или с твърде плитки такива, отпечатъкът би бил плътно черно поле
светлината чете формата, са ме учили
за да се стигне до нея, трябва да се издълбае материалът
заявявам: позволявам болката, няма да позволя отчаянието
доверявам се
и се надявам от дървено трупче да се изменя до картина със сюжет и смисъл
копнея




* - не забравяй това