"...., sprah der Bär: "Es wird bald hell. Komm, ich bring dich nach Hause."

"И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша;
и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме искали от Него."

това най-студената зима от 89-та насам ли е

всеки ден, абсолютно всеки
пораства още повече
увеличава се
но е като да прибавяш още към безкрайността
не става по-голяма
защото по-голямо
просто
няма
накъде

замръзвам и се руша

калинка похапва акварелни боички

с теб е все едно играя на шах със себе си, но без да зная следващия си ход

(и фигурките са приятели- заспиват заедно в кутия, а денем се нареждат на дъската
както хлапета от 90-те, излизащи на детската площадка)

"...като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби"

тренирам усмихване пред огледалото, но заплаквам от тъжното лице, което се опитва да ми се усмихне

тихичко да си въздъхна

имам огромна необходимост да наруша молба, но причината, поради която искам да го направя, не ми позволява (да го сторя)

за пръв път тази част е уравнение
=
мисля, че влязох в релсите
на правилния път
и "приключение" никак не идва от "приключване"
едва сега започва

живея в UTC+2:00

"За да използваш най-ползотворно времето си на земята, трябва да имаш перспективата на вечността"

мечтая просторите да бъдат запълнени с небе

аз обичам

чужденката, която си купува зюмбюли
за да се грижат за нея

отражение на тъжно момиче със светла коса

портокалът като артефакт на пристигането
стои въпреки правото си да се прекатури

очаквам плодовете
от следващото

нямам търпение да се прибера вкъщи завинаги

ами ако думите
които имам да ти казвам, но не бива
се калцират в гърлото ми
и се задуша...

съблякох вече всичките си рокли
бельото, шала, ръкавиците
показах всички свои мънички недъзи
посочих и къде е важното:
минава се през гръдния ми кош
завой наляво
после малко по-навътре
ето го!
това е то което
тихичко тупти
пулсира даже като жаба
/навярно и така изглежда/
било с размери на юмрук
но аз не съм боец и може би не е голямо-
там нямало е никакви сражения
и стари ни една лирически истории
и никой не е влизал вътре да строи археология
и няма много мебели
а раклата е празна
и чешмата честичко прокапва
но някак си е топло

и вътре се побираш
целия

опитвам да определя по липсата ти
на какво разстояние от себе си
си ме заточил
опитвам да визирам това душевно разстояние
точно сега когато
си ми по-близък от всякога
когато духът ми трепери
и търси
Него и теб

 ...
обитаващи ридаещи водни райони,
наоколо е вече пълно с жаби
ще ги глътна всичките!
пък и да бъда после крастава


защото подобна география не съществува
има само: тук или там
с мен или без


а тези множащи се попови лъжички
ме режат като с нож...