очите ни посиняха
от гледане в небето
а през това време
дъждът заличил пътеките
забравихме пътя
накъде да вървим
се питахме
чертаехме хипотетични траектории
не стигахме далеч
и се връщахме
страх ни бе да не загубим отново пътя
заради дъжда
на изходна позиция сме
казваше
единственият начин е
всеки да върви в различна посока
и после среща тук
до дървото
който го е намерил
да покаже и на другия
и се разделихме
всеки поотделно в търсене на щастието
и тръгнахме
аз на юг
той на север

срещнах една баба в някакво село
тя каза
така щастие не се открива
то излиза от хралупата си
тогава когато сте поне двама
всъщност се крие в онова
дърво
дървото където ви е срещата

където последно бяхте заедно


* * *


построихме дворци
зад чиито крепостни стени отглеждахме
щастието
животът обаче се завъртя
и се срутиха всички камъни
животът се завъртя казваш
а ние толкова време го увъртахме
не бяхме сигурни но сега знаем
не трябвало да се пази зад стени щастието
а в топли плюшени постели


* * *


като те няма
дърветата
се превръщат в декори
нямат корени
и по клоните им няма
ни
една
ябълка