четвъртък, 6 май 2010 г.

ти ще идваш
и ще намираш до чашата ми
все повече
рентгенови снимки на счупени парченца
от сърце
а аз ще издрасквам върху тях
измислена усмивка
и думичката щастие
ще се гледаме известно време
точно в черното на очите
без да се докоснем
за да не се пръснем
като сапунени мехури
и от шума да оглушеем

а тогава тишината ни би била безсмислена

сега значи всичко
което можеш да напишеш
но не можеш да пипнеш

(а когато си отиваш
огледалното на щастие
не е еитсащ)