когато пръстите ми са премръзнали...
ах, твоите памучни ръкавички

На Чики

тия огромни разстояния между нас
сигурно са много тъжни
защото работата им е отвратителна

аз изпращам една маймунка с писмо
ти изпращаш една маймунка с писмо
но и двете маймунки забравят накъде са тръгнали
и се отклоняват от пътя
а той огромно дълъг
и по инерция моята маймунка се връща при мен
твоята при теб
а ние си мислим че е тази на другия
и прочитаме писмото в което пише само "обичам те"
и сме ужасно щастливи


* [20:13:23] Three-Leaf Clover: nqa takaa liubof

никога, никога повече толкова кофеин

и какво че по пътя има нападали борови иглички
ние сме светлосини балони с хелий

"i'm starting to feel ok. lucky number 9."

за страховете ми са нужни:
стена, ръце, тъмнина, малка нощна лампа
тигри, китове и птици
и аз да се страхувам

сутришен зелен чай ванилия с мед <--------- не знам дали съществува друго словосъчетание с толкова хубави думички на едно място

толкова толкова много
че трябва да се превърна в чертичка или точица
за да има повече място за нещото

реши да живее на небето,
защото изгуби обувките си

един ден
когато започнеш да правиш автопортрет
и нарисуваш мен
ще разбера всичко

сънувах че се увиваш около врата ми като шал
през топъл августски следобед във бургас
и за пръв път не се страхувах че ще се разтопя
и че ще остана само малката кутийка с истините

не че не искаме да си го кажем
просто ни е страх от вероятността да оглушеем в момента
в който другият проговори

<3

ти ще идваш
и ще намираш до чашата ми
все повече
рентгенови снимки на счупени парченца
от сърце
а аз ще издрасквам върху тях
измислена усмивка
и думичката щастие
ще се гледаме известно време
точно в черното на очите
без да се докоснем
за да не се пръснем
като сапунени мехури
и от шума да оглушеем

а тогава тишината ни би била безсмислена

сега значи всичко
което можеш да напишеш
но не можеш да пипнеш

(а когато си отиваш
огледалното на щастие
не е еитсащ)

във ръцете му изглеждаш някак малка
а от двама по-голямо няма