-Имам подарък за теб!- казала Мишката превъзбудено и немигащо и извадила скритото зад гърба й Сиренце с червена панделка.
-О,-казъл Котката,- но аз не обичам Сиренце. Кара ме да се чувствам... неудовлетворен.
Мишката почувствала дупка в себе си, голяма колкото най-голямата в Сиренцето. Тя растяла и накрая цялата Мишка се превърнала в дупка.
Оттогава никой не видял Мишката. Дори не си спомняли цвета й.
Но аз знам, че дупките имат свое специално място във Вселената. Средностатистически, едва ли е кой знае колко велико да си дупка, но като че ли понякога е здравословно да си.
Това се грижи за добрия вид на Сиренцето.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар