писмо

привидно нещата са добре
обаче представата за тях
се размива като акварел
пътищата не знам чии са
и аз не знам чия съм
малка алиса с улични чешерски котараци
по асфалт и стълби
в кръговрат от хора
падаща от някъде
някъде другаде
толкова мъничка
неуспяваща да достигне ключа
за лампата
в собствената си съзнание
всекидневно угощавано
с бисквитка "изяж ме"
вече живея дори в нечии
кутии от коледа..

..не искам да съм очакван подарък..

затова просто прочети това писмо
и ме намери