писмо

привидно нещата са добре
обаче представата за тях
се размива като акварел
пътищата не знам чии са
и аз не знам чия съм
малка алиса с улични чешерски котараци
по асфалт и стълби
в кръговрат от хора
падаща от някъде
някъде другаде
толкова мъничка
неуспяваща да достигне ключа
за лампата
в собствената си съзнание
всекидневно угощавано
с бисквитка "изяж ме"
вече живея дори в нечии
кутии от коледа..

..не искам да съм очакван подарък..

затова просто прочети това писмо
и ме намери

[21:32:53] Renka: смятам този хелуин
[21:32:57] Renka: да се направя
[21:33:00] Renka: цялата в сиво
[21:33:08] Renka: т.е. ти ще помагаш
[21:33:11] Renka: с аерографа
[21:33:28] Renka: и с някакви черни дрехи
[21:33:32] Renka: черно-бели някакви
[21:33:35] Renka: и сиви
[21:33:44] Renka: и да не говоря цяла вечер
[21:33:46] Renka: а да си нося
[21:33:49] Renka: като тези
[21:33:53] Renka: от немите филми
[21:33:58] Renka: листове с реплики
[21:33:59] Renka: като
[21:34:06] Renka: "добър вечер!"
[21:34:20] Renka: "Наздраве!"
[21:34:27] Renka: "Още един ром,моля!"
[21:34:45] Renka: "Обичам тази песеееееееен!!!!"
[21:34:47] Renka: и такива
[21:34:49] Renka: ама тихо!
[21:34:58] Ксения: няма съм
[21:34:58] Renka: ти нали си ми съучастник
[21:35:11] Renka: може да ми направиш сива косата
[21:35:28] Renka: или да дойдеш в нещо супер шарено
[21:35:31] Renka: и ще сме
[21:35:39] Renka: цигане със сиво петно

...

[21:35:58] Ксения: и ще сме равновесието във вселената
[21:36:03] Renka: о да!
[21:36:06] Renka: точно така!
[21:36:07] Renka: тва е!
[21:36:09] Renka: решеноооооооооо
[21:36:17] Ксения: аз съм мега шарена
[21:36:27] Renka: аз съм мега сивa
[21:36:30] Ксения: ние сме Вселена!


приличаш на моите любими жени
ми каза
косата е толкова ренесанс
но тази шапка е толкова двайсетте
ти си моето момиче
ми каза тя
какво да ти кажа
казах аз
аз съм твоето момиче
усмихнах се с мисъл в левия край
ние сме вселена
тя няма раса
няма пол
няма възраст
няма убеждения
предубеждения
послубеждения
нея просто си я има
това й е работата
аз те имам
ти ме имаш
това ни е работата
заедно с всички липси
с всички незаченати неща
изискващи длето конец или нещо друго
и с всичките недели на света

ние сме вселена

напълнялата ми съвест
не понася да се оглежда
във влажните ти огледала

животът ми е домошар
който вечно чака
съседът да дойде на гости

Среща

Красотата ми
играе на ластик
пред блока
и отново закъснява за вечеря

събудих се
върху бисквитения си сал
разтопил се под пръските
на захарен сироп
на безброй набъбнали трохички
във които потъвам
бавно меко и ванилено
както всяка
сънотворна
съботна
сутрин
преди денят
да си вдигне щорите
да пусне миксера си
и да ме центрофугира
до състоянието
на стафидка
която просто да я има
в нечие парче
от седмицата

твърде малко мен
твърде много нас

Не мога.

Какво му е толкова ясното на белия ден?