"Тези, които си мислят, че наградите на живота са някъде отвъд дъгата, много си прегарят филийките."
от късметчето на Аги
днес разбрах
че вече съм почти на 20
и май е дошло времето да почакам
смисълът на живота да ме намери
да ме измие
да ми изглади ризите
и да ме напудри
да ме превърне в доказателство за това
колко е красив
и докато чакам ще използвам
последните си мигове
да се омажа с лютеница
и да събера черно под ноктите
за което мама да се скара
с лютеница на усмивката
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Преди години, когато бях почти на 20г. пишех почти същата повдигната на пръсти поезия, леко усмихната, феерична, но по детски мрачна, и по- лека от стихосбирка на български поет от деветдесетте.
Публикуване на коментар