съблякох вече всичките си рокли
бельото, шала, ръкавиците
показах всички свои мънички недъзи
посочих и къде е важното:
минава се през гръдния ми кош
завой наляво
после малко по-навътре
ето го!
това е то което
тихичко тупти
пулсира даже като жаба
/навярно и така изглежда/
било с размери на юмрук
но аз не съм боец и може би не е голямо-
там нямало е никакви сражения
и стари ни една лирически истории
и никой не е влизал вътре да строи археология
и няма много мебели
а раклата е празна
и чешмата честичко прокапва
но някак си е топло

и вътре се побираш
целия