заклещена съм здраво всред оловните стени на собственото си безсилие
то иска да седя вътре, за да го запълвам
а аз искам да го сломя
да изляза от там-
обгърнало ме е цялата
изкусна отливка
с претенция за уникалност
само дето оригиналът е вътре
и тропа бясно по
подмолно закопчаната броня
която тежи, ограничава действията, пречи на дишането
нужно ми е да я съблека
да се освободя
за да се придвиждам, да тичам
със здрави и укрепнали крака напред
не ми е по вкуса нито
по мярка вече тази кройка
още малко да порасна
още малко
и ще се разпори