в гимназията с Георги си говорихме за онази специфична носталгия по неизживените неща, по неслучилите се
правя аналогия със сегашното- липса на нещо, което всъщност съм нямала, тромавото присъствие на липсата, на тази определена Липса, липсата й
опитвам да преодолея нещо, което всъщност не съществува
тоест няма нужда от преодоляване
и точно това е- как да преодолееш едновременно нищото и нуждата от преодоляването му
как