онези дни
когато всичко
ПРОСТО Е
наред
най-просто е
най-хубаво
прибирам се
с набрани емоции
набрани неща които
не са неща
толкова са много
ела да те почерпя
топли са още
искам да ти кажа всичко
дори е нещо като нужда
сякаш половин шоколадов бонбон
е по-сладък от цял
те са мънички
простички неща
хубави
няма да ти тежат
дори мисля че
лекуват уморени крака
клепачи
сърдечни клапи
те са онези
действия без следа
за които ти говорих

* * *

тъкмо когато

съм приготвила чай към малките си истории
носени внимателно да не се разпилеят по пътя към вкъщи
ти буташ от небето пиано или наковалня
(не мога да видя какво)
върху ми
счупи ги
счупи ги всичките

* * *

нещо се случи

порязала ли съм се на нещата дето не са неща
нещо от болката ли е
диагнозата е ясна:
придобиване на хроничен страх
когато нещата са
ПРОСТО НАРЕД
 

* *  *

отварям на прогнозата за времето

никъде не пише за падащи предмети
премазващи
мъничкото щастие
крехко
с още некалцирани кости
с тъкмо започващ пулс
и моля те
ако при теб е имало бури
валяло е
не влизай с кални обувки
събуй ги
ако пропускат и краката ти са изтръпнали от несигурност
ще ти изплета топли чорапи
тук няма защо да се страхуваш от остри камъни
земята
ако може да се нарече така
е съвсем мека

* * *

твоите действия

със следа
са бездействията
иначе казано
бездействия със следа
не нищо пълно с нищо
ами нещо пълно с нищо
кажи ми
какво точно мислиш
(засега не те питам какво чувстваш
зная че сърцето ти е
с анатомично значение единствено
..засега..)
трудни са ми тези
лабиринти на мозъка
непознати
твърде много бетон
стърчащи железни арматури
безброй високи островърхи сгради
нарочно проектирани
там живеят непознати хора
някои са дори японци
не виждам своя адрес там
лутам се
тичам истерично блъскам се в идеално почистени стъкла
отражението ми в тях обаче не е
белег точно под носа
на челото
на лакътя от операция
белег за истинност
е това
покажи ми незадънената улица
а аз ще бележа
истинския път
този към сърцето
с луковици на пролетни цветя
ще ги поливам редовно
обещавам